Той я занесе в банята преди да успее да каже нещо друго.
ГЛАВА 24
Във ваната Майк я попита защо е чакала толкова дълго време, преди да реши да легне с него. Опитваше се всичко да изглежда, сякаш отговорите не го интересуваха много-много, но не успя да я излъже.
— Ричард ми каза, че въобще не съм добра в секса и затова той е ходил при друга жена.
— И ти му повярва? — въпросът прозвуча сякаш тя, бе най-тъпия човек, когото е срещал.
— Откъде бих могла да знам, че не ми казва истината? — изкрещя му тя. — Той е бил в леглото с много жени, а аз съм била само с него и с никой друг. Какво трябваше да направя? Да потърся нечие друго мнение? Сигурно трябваше да отида в някой бар, да си намеря мъж, да легна с него, за да разбера дали наистина съм добра в леглото? Нека ти кажа нещо, господин Изповеднико, ако една жена смята, че не е привлекателна за мъжете, наистина не е привлекателна.
По-късно след изключително успешния специален урок на Майк, той я заразпитва отново за съпруга й. Саманта се сгуши в него.
— Искаш ли да ми разкажеш нещо за бившия си съпруг? — попита той.
— Не.
— Хм.
— Какво означава това?
— Че никога досега не съм срещал жена, която да може да се сдържи да не разкаже на някой, който е готова да слуша, какво леке е бил бившият й съпруг.
Саманта се изправи и се втренчи в него, но той я притисна отново към гърдите си. За миг гордостта й и желанието й да говори се бореха в нея. Не искаше да разказва за женитбата си или развода, защото мисълта за тях я караше да се чувства като неудачник, но от друга страна, много й се искаше да разкаже истината на някого, а не сладникавата история, която разказа на баща си.
— Първите две години всичко бе наред, поне така мисля. Никога не сме преживявали някаква страстна любов, бяхме се научили да се съобразяваме един с друг. Ричард работеше с още двама души в една фирма, а аз в Компютърленд. Всичко бе чудесно, поне за мен, но един ден той дойде и ми каза, че е неимоверно нещастен. Обясни ми, че се чувства така, защото желае да напише най-великия американски роман, а знае, че не може да го направи, защото трябва да печели пари за прехраната ни — тя поклати глава. — Бях шокирана. За първи път чувах за тази му голяма амбиция и се почувствах виновна, защото съм живяла две години с един човек, без да разбера, че той желае да върши нещо повече от това да се занимава с изчисляване на данъците на хората. Говорихме цяла нощ — тя спря за миг, припомняйки си тази нощ. — Мисля, че през онази нощ бяхме толкова близки, колкото не сме били през целия ни съвместен живот. Разбрахме се, че аз ще издържам семейството една година, а той ще се отдаде на писането. Част от уговорката бе — той да се грижи за къщата, тъй като аз щях да работя на две места — тя не успя да сдържи гнева си. — Не знам какво се случи. Работех съвестно, но когато се прибирах у дома, намирах кухнята в същото състояние, в каквото я оставях сутринта. Така че трябваше да изчистя, преди да отида на вечерната си работа в почивния дом. Освен това беше се насъбрало доста пране и трябваше да пера в неделя. В края на годината вече правех всичко — вършех къщната работа, печелех пари, всичко. Но не се тормозех, защото всяка неделя Ричард ми четеше отделни пасажи от чудесната книга, върху която работеше. Никога не каза за какво се отнася, само ми четеше тези елегантни отделни откъси — трябваше да си поеме дъх, за да продължи. — Обикновено говорехме какво ще купим и къде ще отидем, когато той получи милионите долари хонорар за книгата. Планирането на бъдещето ни ми помагаше да се чувствам по-малко уморена и нямах нищо против да върша и къщната работа.
Майк я погали по косата и тя усети, че Ричард бе започнал да избледнява от съзнанието й.
— Но едната година, както бе според уговорката, се превърна в осемнадесет месеца, после в две години и към края на втората бях толкова уморена, че не бях сигурна дали въобще съм жива.
Майк усети напрежение в тялото, когато тя продължи разказа си.
— Точно тогава, един ден бях в магазина, ми се обади един съсед на баща ми.
Майк мълчеше. Точно в този момент той беше с Дейв. Той бе един от хората, които убедиха Дейв да се обади на дъщеря си.
— Каза ми, че баща ми умира. Когато чух това, ми се прииска да отида у дома при Ричард и той да ме подържи в прегръдките си — тя изсумтя с отвращение. — Мисля, че когато разбрах за наближаващата смърт на баща ми, се пречупих… Както и да е. Когато отидох у дома, Ричард го нямаше. Може би съм била малко ненормална, защото започнах да ровя из нещата му, за да намеря нещо, което да ми подскаже къде е. Сега като се замисля, Ричард явно не е предполагал, че ще посмея да се ровя из книгите му, защото дори не се бе опитал да прикрива лъжите си. Отделни пасажи в книгите му бяха подчертани. Изчетох ги един по един и разбрах, че това са откъсите, които ми четеше през неделите. Нито един не бе писан от него. Всички бяха от други автори — тя си пое дъх. — В този момент ми се прииска да разбера какво е правил през тези две години и затова прегледах файловете в компютъра му. Едно от първите неща, които ме бе помолил да го науча, бе как да кодира файловете, така че никой, който не знае кодовата дума, да не може да ги чете. Пробвах само седем думи, докато открия кода — името на кучето, което е имал като дете. Така успях да прочета писанията му.