Изреждаха се имената на съпругата и децата му.
— Трябва да отделяш евреите, родени в чужбина — каза жандармът, приближил се незабелязано до нея.
— Пардон? — попита тя, докато вземаше друга картичка. Тази беше на Бер, Симон.
— Онзи кашон там. Празният. В него ще отделяш евреите, родени във Франция, от родените някъде другаде. Интересуват ни само чужденците евреи. Мъже, жени и деца.
— Защо?
— Те са евреи. Кого го е грижа? А сега се захващай за работа.
Изабел се завъртя на стола. Пред нея имаше стотици картички, а в помещението — най-малко стотина жени. Не беше възможно точно да се определи мащабът на тази операция. Какво ли означаваше това?
— Колко дълго си тук? — попита тя жената до нея.
— От дни — отвърна съседката ѝ, отваряйки друг кашон. — За пръв път от месеци снощи децата ми не си легнаха гладни.
— Какво правим?
Жената сви рамене.
— Чух да говорят нещо за операция „Пролетен вятър“.
— Какво означава това?
— Не искам да знам.
Изабел започна да преглежда картичките в кашона. Когато стигна до една от последните, ръката ѝ застина.
ЛЕВИ, ПОЛ
Улица „Бландин“, № 61, an. С
7-и арондисман
Професор по литература
Толкова бързо се изправи на крака, че се блъсна в жената до нея, която изруга заради прекъсването. Картичките върху бюрото ѝ се посипаха върху пода. Изабел незабавно коленичи, за да ги събере, като междувременно се осмели да пъхне тази на мосю Леви в ръкава си.
В мига, в който се изправи, някой я сграбчи за ръката и я повлече надолу по тясната пътека. Тя се буташе в жените в редицата.
Когато се озова в празното пространство до стената, някой я завъртя и я блъсна назад толкова силно, че тя се удари в нея.
— Какво означава това? — озъби се френският полицай. Стискаше я така силно, че сигурно бе оставил синина върху ръката ѝ.
Дали бе напипал картичката в ръкава ѝ?
— Съжалявам. Толкова съжалявам. Нуждая се от работата, но съм болна, нали разбирате? Грип. — Тя се закашля колкото можа по-силно.
Мина покрай него и излезе от сградата. Отвън продължи да кашля, докато зави зад ъгъла. Тогава хукна да тича.
— Какво може да означава това?
Изабел надникна през затъмняващите завеси на апартамента, взирайки се надолу към улицата. Папа седеше край масата в трапезарията и нервно трополеше с изцапаните си с мастило пръсти върху дървото. Чувстваше се добре да бъде тук отново — с него — след месеци на раздяла, но беше твърде развълнувана, за да почине и се наслади на уютната атмосфера на мястото.
— Сигурно грешиш, Изабел — рече папа, на втората чаша коняк, откакто се бе върнала. — Каза, че там имало навярно десет хиляди картички. Това са всички евреи в Париж. Едва ли…
— Въпросът е какво означава това, папа, а не фактите — прекъсна го Изабел. — Германците събират имената и адресите на всеки евреин, който не е роден в Париж. Мъже, жени, деца.
— Но защо? Пол Леви е от полски произход, това е вярно, но живее тук от десетилетия. Бил се е за Франция в Голямата война, брат му загина за Франция. Правителството във Виши ни увери, че ветераните ще бъдат защитени от нацистите.
— Виан бе помолена да даде списък с имена — каза Изабел. — Поискаха да напише имената на всички учители в нейното училище, които са евреи, комунисти и масони. След това всички бяха уволнени.
— Едва ли могат да ги уволнят два пъти. — Баща ѝ допи питието си и си наля още едно. — Освен това френските полицаи събират имената. Ако бяха германците, щеше да бъде различно.
Изабел нямаше отговор на това. Двамата водеха този разговор през последните три часа.
Сега минаваше два сутринта и нито един от тях не можеше да се досети за вероятна причина защо правителството във Виши и френската полиция ще събират имената и адресите на всеки евреин, роден извън Франция и живеещ в Париж.
Тя видя проблясването на сребриста светлина отвън. Повдигна още малко завесата и се втренчи надолу към пустата улица.
Дълга редица автобуси се движеха по нея. С угасените си боядисани фарове те приличаха на стоножка, проточила се на няколко пресечки.
Тя бе забелязала автобуси отвън пред префектурата на полицията, повече от десетина бяха паркирани в двора.
— Папа… — Преди да довърши, тя чу стъпки да се изкачват отвън пред апартамента им.
Някакъв позив бе пъхнат през процепа под вратата.
Папа стана и отиде да го вземе. Донесе го и го остави до свещта на масата.
Изабел застана зад него.
Папа я погледна.