— Имаш ли фалшиви документи? — попита Виан.
Приятелката ѝ кимна.
— Не знам колко са добри, но ми струваха брачната халка. — Погледна към Виан. Двете се разбраха без думи.
Сигурна ли си, че искаш да дойдеш с нас?
Сигурна съм.
— Защо трябва да заминаваме? — попита Сара с изплашено изражение.
Рашел сложи ръка върху главата ѝ и впери поглед в момичето.
— Искам да бъдеш силна заради мен, Сара. Помниш ли какво говорихме?
Сара кимна бавно.
— Заради Ари и папа.
Те прекосиха прашното шосе и закрачиха през окосеното поле към малката горичка в далечината. Щом се озоваха сред дърветата, Виан се почувства по-спокойна, сякаш някак си защитена. Когато стигнаха до земите на Фрете, нощта бе настъпила. Откриха пътеката за добитъка, която извеждаше в по-гъста гора. Дебели, възлести коренища пълзяха по изсъхналата земя и за Рашел стана по-трудно да бута количката. От време на време колелата се удряха в някой корен, разтърсвайки количката. Ари проплака в съня си и лакомо засмука палец. Виан усещаше как ручейчета пот се стичат по гърба ѝ.
— Имах нужда да се пораздвижа — обади се Рашел, дишайки тежко.
— А аз обичам да се разхождам из гората — додаде Виан. — Какво ще кажете, госпожице Сара, намирате ли за вълнуващо нашето малко приключение?
— Не нося онази тъпа звезда — отвърна Сара. — Защо Софи не е с нас? Тя обича гората. Помните ли онази игра за търсене на скрити предмети, която често играехме? Тя винаги първа намираше всичко.
През пролуката между дърветата отпред Виан съзря проблясваща светлина, а после и черно-бялата маркировка на границата.
Портата на контролно-пропускателния пункт беше ярко осветена, нещо, което само врагът би дръзнал да направи — или можеше да си позволи. Редом до тях стоеше германски часовой, автоматът му сияеше със сребрист оттенък на изкуствената светлина. Малка редица хора чакаха, за да преминат. Щяха да ги пуснат само ако документите им бяха в ред. Ако фалшивите документи на Рашел не издържат проверката, тя и децата ѝ щяха да бъдат арестувани.
Всичко внезапно доби реални очертания. Виан спря. Тя щеше да наблюдава от тук.
— Ще ти пиша, ако мога — промълви Рашел.
Гърлото на Виан се сви. Дори в най-добрия случай можеше с години да не чуе нищо за приятелката си. Или никога. В този нов свят не можеше да си сигурен, че ще имаш връзка с тези, които обичаш.
— Не ме гледай така — каза Рашел. — Докато се усетиш, отново ще бъдем заедно, ще пием шампанско и ще танцуваме на онази джазова музика, която толкова обичаш.
Виан избърса сълзите от очите си.
— Знаеш, че не желая да ме виждат с теб на публично място, когато започнеш да танцуваш.
Сара я подръпна за ръкава.
— К-кажи на Софи сбогом от мен.
Виан коленичи и прегърна момичето. Можеше да остане така завинаги, но трябваше да я пусне.
Протегна ръце към Рашел, но приятелката ѝ отстъпи назад.
— Ако те прегърна, ще се разплача, а не бива да плача.
Виан отпусна безсилно ръце.
Рашел хвана дръжките на ръчната количка. Тя и децата ѝ напуснаха закрилата на дърветата и застанаха на опашката пред контролно-пропускателен пункт. Един мъж на велосипед премина и продължи напред, а след него пропуснаха възрастна жена, която буташе количка с цветя. Редът на Рашел почти бе дошъл, когато се чу пронизителна свирка и някой изкрещя на немски. Часовоят насочи автомата си към тълпата и откри огън.
Малки червени точки обсипаха мрака.
Тра-та-та-та.
Жена изкрещя, докато мъжът до нея се строполи на земята. Опашката мигом се разпръсна; хората се разбягаха във всички посоки.
Всичко се случи толкова бързо, че Виан не успя да реагира. Видя Рашел и Сара да тичат обратно към нея, към укритието на дърветата; Сара бягаше отпред, а Рашел буташе количката отзад.
— Тук! — изкрещя Виан, гласът ѝ се загуби сред трясъка на картечния откос.
Сара се свлече на колене в тревата.
— Сара! — извика Рашел.
Виан се спусна напред и сграбчи Сара в прегръдките си. Отнесе я в гората, положи я на земята и разкопча палтото ѝ.
Гърдите на момичето бяха надупчени като решето от куршуми. Кръвта бликаше, стичаше се, просмуквайки се в дрехите и земята.
Виан дръпна шала си и го притисна към раните.
— Как е тя? — попита задъхано Рашел, като стигна до тях. — Това кръв ли е? — Тя рухна в тревата до дъщеря си. В количката Ари започна да пищи.
Светлини проблясваха край граничния пункт, войниците се скупчиха. Кучета се разлаяха.