Густав изсумтя подигравателно:
— За мен бе удоволствие да се срещна отново с жена ви, хер Бърмингам, но не мога да кажа същото и за срещата ми с вас.
— Чувствата ни са взаимни, хер Фридрих — процеди през зъби Джеф. Леко разтегнатите му и свити устни бяха най-близкото до усмивка, което можеше да предложи в момента.
— Да не сте дошъл да посетите жена си?
Джеф презрително огледа германеца от глава до пети, а когато най-сетне отговори, сарказмът в гласа му не можеше да бъде сгрешен.
— Ако сте се канил да си тръгвате, хер Фридрих, не бих желал да ви забавям нито минутка повече дори и ако виждах някаква причина да ви обяснявам за какво съм дошъл. А сега, на-добър път.
Джеф демонстративно обърна гръб на Густав, а в същото време умишлено пренебрегна и жена си в дъното на салона. Не помнеше някога да е вършил нещо по-трудно. Желанието да иде при нея беше толкова силно, че единствено благодарение на силната си воля той успя да тръгне към Фаръл, който се приближаваше да го поздрави.
Обнадеждената усмивка на Раелин бързо избледня, докато мъжът й се здрависваше с моделиера. Объркана и унизена, тя наведе глава и се втренчи в скиците си през мъглата на сълзите. Опита се да скрие лицето си от останалите присъстващи в магазина, като вдигна ръка към челото си, но това не успя да спре сълзите, които закапаха по скиците й.
Припряно стана от стола си, обърна се настрани и с наведена глава изтича покрай разсилния, за да излезе през задната врата. А тъй като не погледна назад, не видя зелените очи, които се обърнаха към нея и я проследиха през прозореца, докато се скри зад високия жив плет в градината, където се намираше тоалетната.
Едва когато се озова усамотена на това място, Раелин посмя да даде воля на сълзите, които направо я задушаваха. Плака дълго, раздирана от мъчителни ридания, и се чувстваше така, сякаш животът й е рухнал в черна пропаст, водеща към ада. Нямаше представа какво е довело мъжа й в магазина, но й беше пределно ясно, че не е дошъл заради нея. Та той дори не благоволи да я поздрави!
Фаръл също бе забелязал как Раелин побърза да напусне помещението, затова загрижено се обърна към Джеф:
— Не мислиш ли, че беше прекалено суров с нея, Джефри? Ако не се лъжа, Раелин плачеше, когато излезе.
Джеф загрижено въздъхна. Макар че сълзите на Раелин жегнаха сърцето му и едва не го накараха да изтича след нея в градината, единствено твърдата му решителност да следва първоначалния си план му помогна да не покаже чувствата си. Все пак душата му плачеше, като гледаше как се измъчва Раелин.
— Трябва да я оставя да разбере съвсем ясно какво значи да бъдем разделени — отвърна Джеф стоически. — Трябва да го почувства като реалност, колкото и болезнено да е за двама ни. А за тази цел два-три дни няма да са достатъчни. Нужни са поне няколко седмици. Ако не беше дошъл Фридрих, въобще нямаше да дойда днес.
— Наистина успя да дойдеш много по-бързо, отколкото предполагах — призна Фаръл, който бе почувствал дълбоко облекчение при пристигането на приятеля си. — Как, по дяволите, разбра за идването му толкова бързо?
— За мен работят цял легион хора, разположил съм ги по целия път от тук до корабната ми компания. Когато портиерът даде знак на амбулантния търговец, той подсвирна на дърводелеца през няколко врати надолу и така нататък, докато каретата, която съм наел за целия месец, ме докара тук.
— Като гледам колко се стараеш Раелин да повярва, че гледаш лекомислено на цялата тази история, може да я накараш да си мисли, че за вас повече няма надежда да се одобрите. Ако не й дадеш някакъв окуражителен знак, тя може и да реши да отплава за Англия.
— Колкото и да ме е страх от подобна възможност, длъжен съм да рискувам.
— Кълна се, ти си най-големият инат, когото съм срещал, Джефри! — укори го Фаръл, но се позамисли и повдигна вежди. Освен мен, разбира се.
— Можеш да кажеш на Раелин, че не съм я забелязал.
— Смяташ да си тръгнеш ей така, без да говориш с нея? — невярващо попита Фаръл.
— Аха.
С този кратък отговор Джеф си тръгна от шивачницата, но само миг след като излезе, портиерът отвори вратата за друг посетител — този път един английски благородник. Фаръл веднага позна лорда, който бе присъствал на бала в Оукли заедно с госпожа Брустър. Само че мислено въздъхна, чудейки се кога ли най-сетне ще може да се върне при клиентката си.
— Добър ден, милорд — поздрави любезно въпреки раздразнението си. — С какво мога да ви помогна?