Лорд Марсдън леко кимна.
— Наистина се надявах, че вие можете да ми помогнете.
Фаръл бе малко учуден.
— Разбира се, стига да мога, милорд. Кажете, какво ви води насам?
— Ще съм ви много благодарен, ако бъдете така любезен да споделите с мен името на вашия шивач, сър. Бях много впечатлен от облеклото ви на бала у Бърмингамови. — Негова светост се залюля на пръсти и пети и протегна брадичката си замислено напред. — Това ме накара да осъзная колко отчаяно се нуждая самият аз от нов гардероб. Наистина, сър, ще ми се да изглеждам като нов човек, когато се върна в Англия — по отношение на дрехите, искам да кажа. Склонен ли сте да ми помогнете?
— Разбира се — отвърна Фаръл с усмивка. Дрехите можеха наистина много да повдигнат самочувствието на човек, но надали бяха в състояние да разведрят киселото лице на този благородник.
Фаръл се обърна и вдигна ръка, за да привлече вниманието на Елизабет.
— Би ли написала на негова светлост адреса и името на шивача ми, скъпа?
Благородникът се усмихна доволно.
— Много мило от ваша страна, сър. Никога няма да забравя жеста ви.
— За мен е удоволствие да ви услужа, милорд.
Лорд Марсдън се покашля.
— А мога ли да ви запитам, сър, същият шивач ли шие ризите ви? Забелязах колко добре изработени са, когато съблякохте жакета и жилетката си, за да изиграете една канадска борба с шерифа на бала у Бърмингамови.
— Съжалявам, но в това отношение трябва да ви разочаровам. Ризите ми шие госпожа Далтън, а аз я товаря с достатъчно работа тук, в магазина, за да й остава време да шие и за други мъже.
— Госпожа Далтън, казвате — веждите на лорд Марсдън се сключиха замислено. — Правилно ли съм чул да се говори, че госпожа Бърмингам е наела стая в къщата на някаква госпожа Далтън?
— Госпожа Далтън е асистентката ми — отвърна Фаръл, без да отговори на въпроса му, като същевременно обгърна с ръка приближилата се с адреса на шивача Елизабет. — Тя също е и моя годеница.
Лордът явно усети, че няма да получи повече обяснения. Взе бележката от тъмнокосата жена и рече:
— Няма да ви задържам повече, господин Ивс. Знам колко сте зает.
Фаръл вече се чудеше дали клиентката му няма да се врътне и ядосано да напусне дюкяна — вече толкова дълго се занимаваше с други неща.
— Да, наистина ме чака една клиентка — призна той и тревожно погледна през рамо към госпожа Уесли. Елизабет бе спасила положението, като й бе дала да разглежда новата колекция от скици.
Лорд Марсдън отново вирна глава, залюля се пак на пръсти както явно имаше навик да прави, — и се огледа наоколо:
— Всъщност, чух от няколко места, че госпожа Бърмингам в момента работи за вас. При тези обстоятелства тя може да ме сметне за много неучтив, ако не й изразя почитанията си.
— Боя се, че госпожа Бърмингам засега не е в състояние да говори с когото и да било. Дори в момента не е в магазина.
— Тогава, моля ви, предайте й много поздрави от мен — учтиво помоли благородникът и се сбогува.
Щом вратата се затвори зад гърба му, Фаръл въздъхна с облекчение и се върна към предишния си разговор с Изабо Уесли. За негова радост вдовицата се бе възползвала от отсъствието му и бе избрала още няколко рокли измежду моделите на Раелин.
Погълнат от разговора за най-подходящите платове за роклите на вдовицата, Фаръл не забеляза кога Раелин се върна. Едва по-късно видя, че очите и носа й са зачервени от плач. Много му се искаше да я увери колко дълбоко я обича Джеф, но трябваше да оправдае доверието на приятеля си и да не действа в разрез с плана му. Затова просто се постара да натовари Раелин с повече работа, та да е заето съзнанието й с други неща.
Две седмици изминаха доста бързо за Раелин, най-вече защото Фаръл непрекъснато я караше да измисля нови и нови рокли и почти не й оставаше време да се замисли за нещастието си, дори и вечер, когато се връщаше в малката си спалня. Вече бе създала множество скици, които спечелиха интереса и възхищението на клиентките. Точно тази сутрин, след един разговор за различните материи, подходящи за най-новите й модели, тя се върна при бюрото си и бе погълната от работата по друга скица, когато чу познат женски глас да звънти весело откъм входната врата на дюкянчето. Изпълни я внезапна радост, примесена с огромно облекчение, че не е била отлъчена от семейството на Джефри, както вече подозираше. Вдигна очи и откри дребничката Хедър почти скрита от широкоплещестата фигура на моделиера. Виждаше се как е скрила с лека наметка напредналата си бременност, а на главата си носеше модно боне, завързано с широки панделки под нежната й брадичка. В момента перата на бонето се поклащаха отрицателно, тъй като Хедър тъкмо отклоняваше предложенията на собственика.