— Абсолютно нищо в настоящето ми състояние, господин Ивс — отвърна тя, използвайки официалното обръщение, въпреки че той бе близък приятел на мъжа й и на брат му. Хедър бе на мнение, че когато слухтящите уши на клюкарите са наблизо и се обръща внимание и на най-незначителната думичка, дискретността е винаги за предпочитане. — Благодаря за предложението.
— Тогава да разбирам ли, че не сте дошла да ползвате услугите на талантливите ми шивачки, а заради компанията на вашата очарователна сродница? — За миг Фаръл си даде сметка колко жалко е, че прекарва повечето си време в разговори със сприхави алчни жени, вместо да се наслаждава на компанията на близките си приятели, на първо място Бърмингамови. Дори и ако не бяха толкова стари приятели с Брандън и Джеф още преди да се задомят, на Фаръл пак щеше да му е приятно да общува с жените им — красиви и загрижени повече за семействата си, отколкото за светската суета. Тъй като добре я познаваше, не се учуди, че вижда Хедър Бърмингам в шивачницата.
Дребничката жена кимна.
— Правилно сте разбрал, сър, и ако ми позволите тази дързост, бих искала да си побъбря с Раелин. Тук ли е?
Фаръл с готовност посочи към салона, в който работеше най-новата му помощница.
— Тя е ето там и очаква очарователната ви компания, мадам.
Раелин пристъпи напред, за да посрещне гостенката си. Не пропусна да забележи колко добре изглежда Хедър въпреки напредналата си бременност — елегантно, грациозно и с непоправима жизнерадост. Красивото й лице сякаш сияеше с някаква вътрешна светлина, на която доста жени биха завидели, а не малко мъже биха се прехласнали по очарователния й вид.
С весел смях Хедър прегърна Раелин и като се отдръпна, набързо я огледа. Въздъхна с преувеличено облекчение:
— Слава Богу, че нямаш никакви трайни белези, след като са те влачили из блатото!
Раелин трепна, щом разбра, че и Хедър знае за глупавото й бягство.
— Не са ме влачили, Хедър. Отнесоха се с мен доста по-нежно.
Сапфирено сините очи блестяха закачливо.
— Да, предполагам. Джефри винаги е бил много по-цивилизован от Брандън. Потръпвам от ужас, като си помисля как би реагирал мъжът ми в подобна ситуация. Веднъж, преди да се оженим, избягах от него, но след това така и не успях да събера куража да го сторя отново. Ако аз се бях осмелила да сторя подобно нещо, сигурно Брандън щеше така да ме нахока, че да го помня за цял живот. Любопитно ми е само какво точно те накара да избягаш, Раелин. А и си мислех дали няма да ти е приятно да идем някъде навън, за да похапнем сандвичи с чай и да си побъбрим.
Хедър явно забравяше, че Раелин в момента е на работа.
— Бих искала да дойда, Хедър, но трябва да остана тук и да довърша някои нови скици, които тъкмо…
— Глупости — прекъсна я Фаръл и заряза работата си наблизо, дочул извиненията й. — Сега е точно време за обяд, а ти си бременна и трябва да се храниш. Иначе госпожа Брандън Бърмингам ще си помисли, че съм истински робовладелец. И тогава какво? Бизнесът ми ще бъде съсипан! А и да не съм чул да отказваш на любимата ми клиентка!
Хедър се разсмя и му отвърна:
— Най-сетне разбирам, че съм оценена по достойнство.
Фаръл се ухили до уши и направи дълбок поклон.
— Мадам, позволете да ви уверя, че винаги съм ви ценил високо. Ако вашата хубост и грация не разкрасяваха роклите ми, нямаше да съм постигнал това, което представлявам днес. А ще се похваля и с още нещо: в момента в моя магазин се намират трите най-красиви жени в цяла Каролина, всяка от които, със своя изискан вкус за дрехите е привлякла стотици клиентки към моята шивачница. Не, не казвайте, че съм ласкател. Говоря самата истина.
Фаръл незабавно хвана двете жени под ръка и се отдаде на приятната задача да ги придружи до вратата. Раелин едва успя да грабне бонето и пелерината си, и той вече отваряше тъмнозелената входна врата пред тях.
— Забавлявайте се, дами!
— Божичко! — ахна Раелин, когато вратата се затръшна зад гърба им. — Ако не знаех колко много иска да довърша моделите си, щях да си помисля, че се опитва да ме изгони!
Хедър се разсмя и промуши ръка през лакътя на Раелин, щом двете се отправиха към чайната.
— Нали нямаш нищо против да се облягам мъничко на теб, миличка? Кълна се, това бебе май се мъчи да излезе, преди да му е дошло времето. Рита и се върти, сякаш му е омръзнало да чака. Само че ме е страх да кажа на Брандън, да не би да ме накара да лежа.
Раелин я погледна разтревожено:
— Мислиш ли, че е безопасно да си толкова далеч от Хартхейвън, след като вече наближава време да раждаш и се чувстваш така?