— Може наистина да съм рискувала малко, но просто трябваше да поговоря с теб за Джефри, а когато се появи бебчето, ще ми е трудно да се измъкна.
— Джефри ли те помоли да говориш е мен? — попита Раелин с надеждата да чуе, че все още го е грижа за нея.
Хедър явно бе удивена от въпроса й.
— Разбира се, че не, миличка! Ако познаваше мъжа си по-добре, щеше да знаеш, че сам си върши работата, както и когато намери за добре. Не се нуждае нито от мен, нито от брат си, за да уреждат нещата вместо него. Напълно способен е да се справя с проблемите си сам, без помощ от никого — тя вдигна вежди и сви рамене, — колкото и да ни се ще да му помогнем.
— Тогава откъде разбра за бягството ми в гората?
— Кора ми каза, скъпа. Каза ми и че си бременна.
Раелин простена и почувства как се изчервява:
— Сигурно вече е казала и на селския глашатай!
Смехът на Хедър се оказа заразителен и скоро хората започнаха да се обръщат любопитно след двете кикотещи се жени. Но пък преминаването им по главната улица и без това вече бе забелязано от не една гражданка. Разни надменни матрони изглеждаха направо шокирани и възмутено вирваха брадички при мисълта, една жена в последните седмици на бременността си да се показва пред хората. Други ги гледаха неприязнено, чули, че един убиец от богаташкото семейство Бърмингам е оставен на свобода въпреки неопровержимите доказателства срещу него. Някои бяха объркани и озадачени от сърдечните отношения между двете жени, тъй като знаеха за раздялата на Джеф и Раелин. Хедър, изглежда, въобще не обръщаше внимание на погледите, но на Раелин й беше много по-трудно да ги пренебрегне — в крайна сметка именно нейният брак се разпадаше и нейния съпруг заклеймяваха хората.
— Не виждам как е възможно хората в един толкова голям и оживен град да се интересуват от толкова ограничен кръг теми — раздразнено рече Раелин, докато влизаха в чайната.
— Не се заблуждавай, че се интересуват само от вас, скъпа. Клюкарстват и за наскоро овдовялата госпожа Уесли, за Фаръл и Елизабет и за кого ли още не, включително за нас със Брандън. По принцип клюкарките имат толкова малко интересни неща в собствения си живот, че от нямане какво да правят все гледат да тровят живота на другите. Пускат какви ли не слухове, повечето — пълни измишльотини. А такива хора ще намериш във всеки град по света. Както виждаш, и Чарлстън не е изключение.
Когато се настаниха на една маса в дъното, поръчаха си чай и сандвичи и съвсем скоро им донесоха всичко. Хедър смъкна ръкавиците си и наля чай за Раелин и за себе си. Отхапа си малко и като внимателно огледа Раелин, най-сетне заговори по въпроса, който я тревожеше.
— Ако не греша, скъпа, изглеждаш ми доста разстроена от цялата тази история с раздялата. Искаш ли да поговорим за това? Тормози ли те нещо? Ако искаш, сподели с мен — обещавам да не казвам никому нито думичка.
Раелин замислено въздъхна и след малко рече:
— Преди всичко, Хедър, искам да знаеш, че съм много влюбена в Джефри.
— Това никак не ме изненадва, Раелин. През годините откак съм женена за Брандън, съм чувала слухове, които потвърждават подозренията ми, че Джефри е и винаги е бил любимец на жените. Всички го обожават — и млади, и стари. Някои жени са готови на какво ли не за него. Госпожа Брустър например се държеше като пощуряла в компанията му и открай време беше луда по него. Изглежда е твърдо убедена, че той не е в състояние да стори нищо лошо — поне преди тази ужасна история с Нел. Всъщност чудя се как Джеф не е станал най-глезеният мъж на света. — Хедър срещна погледа на Раелин с нежна усмивка. — А сега ми кажи, Раелин, какви намерения имаш ти в тази ситуация?
Раелин примигна, тъй като внезапно очите й се бяха замъглили.
— Боя се, че както вървят нещата, Джефри скоро ще ми поиска развод. Вече сън не ме лови от страх, че това може да се случи.
— Знаеш ли, нека обсъдим по-подробно всичко това. Нещо май съвсем се обърках. Кора каза, че ти си избягала от Оукли скоро след убийството на Нел и макар че тя не знаеше защо точно си заминала за Чарлстън, предполагаше, че идеята е твоя. А сега ти ми разправяш, че те е страх Джефри да не сложи край на брака ви? — Хедър събра достатъчно смелост, за да попита: При тези обстоятелства как можеш да го виниш?
— Той бе този, който ме отпрати — призна съвсем тихо Раелин.
Хедър почувства как сърцето й прелива от съчувствие към тази жена. Протегна ръка и утешително докосна пръстите на Раелин, които нервно си играеха с вилицата.
— Съжалявам, миличка, не знаех, че Джефри е сторил това. Мислех, че сама си поискала да заминеш. Поне Кора си е помислила това.