— Ами, всъщност отначало беше така, в гората… Искам да кажа, избягах в гората, защото не можех да се отърся от кошмара, в който все виждах как Джефри убива Нел. Когато Джефри ме откри в тресавището, се подслонихме от дъжда в колибата на Червения Пийт. После Олни Хайд ни заплаши с оръжие, за да му помогнем, и през това време разказа как видял с очите си убийството на Нел и убиецът бил не друг, а именно Джефри! Какво можех да си помисля? Онзи негодник, Олни, беше заплашил и мен да ме убие, затова не се и съмнявах, че е способен на подобно престъпление, но пък той изглеждаше искрено убеден, че Джефри е убил Нел.
Хедър разбираше какво тормози Раелин, затова сметна, че трябва да сподели с нея собствения си горчив опит.
— Преди няколко години Брандън бе заподозрян, че е убил Луиза Уелс, предишната господарка на Оукли. Всъщност след убийството й шериф Таунсенд направо дойде и арестува Брандън. Вече бях живяла с него повече от година и го познавах добре. Знаех колко нежен, грижовен съпруг и баща е, затова и не можех да допусна, че е извършил това престъпление, дори и ако е изпаднал в ярост. А вие двамата с Джефри нямахте много време да се опознаете както трябва. Затова, миличка, чуй какво мисля аз: убедена съм, че Джефри просто не е в състояние — в разрез с природата му е — да убие някого, освен когато собственият му живот или този на някого от семейството му не е сериозно заплашен. Знам със сигурност, че не може да е убил Нел. Просто не е такъв човек. Прекалено благороден е…
— Да — тъжно я прекъсна Раелин, — и прекалено очарователен, красив, отзивчив и… и…
— И е самият себе си? — мило предположи Хедър и утешително потупа ръката й. — Джефри е най-уравновесеният човек, когото познавам. Не е нито самонадеян, нито свит, нито неуверен, нито арогантен, нито себичен, нито комплексиран. Той е самото въплъщение на уравновесеността. Само че — добави тя и вдигна пръст, за да подчертае думите си, — това не значи, че не е в състояние да взима решения, които могат да побъркат всички ни. Не е светец, нито пък безгръбначна отрепка, която да приема и най-лошото отношение от страна на когото и да било. Няма да дойде при теб разкаян и гузно да поиска прошка, а ти да го подритваш. Не е лишен от гордост и ако ти не чувстваш сили у себе си да му се довериш, то той ще те остави да си търпиш последствията. В края на краищата той е мъж и в решенията си е твърд като стомана, но това само ме кара да го обичам и уважавам още повече.
Раелин мрачно въздъхна.
— Откак сме женени, струва ми се, че му нося само неприятности. Все си напомням, че всичко това започна заради мен, защото аз не можах да понеса да стана играчката на господин Фридрих.
— Глупости, скъпа. Проблемите започнаха, когато Нел се промъкна в леглото на Джефри, а това бе доста преди да се появиш.
Раелин се взря в красивото лице на Хедър и почувства, че не може да сдържи въпроса си за тази случка.
— Джефри разказвал ли е как се е стигнало до това?
— Нищо не е разказвал. Тогава как…?
Хедър се усмихна.
— Кора много често ми се доверява, скъпа. Тя е отраснала в Хартхейвън. Джефри имаше нужда от икономка, на която да може да се довери и която да се грижи за всичко в негово отсъствие. Ние, разбира се, имахме Хати — тя е надеждна като земята, по която стъпваме. Колкото до онази нощ, когато Нел се е натрапила на Джефри, изглежда, всички слуги са били събудени, щом той извлякъл момичето от стаята си, увита само в едно одеяло. Кингстън веднага бил пратен да доведе Кора, която трябвало да намери дрехи за момичето и да й стегне багажа. Доколкото разбрах, Джефри дал нарежданията си и се оттеглил в стаята си, а оттам нататък оставил на слугите да се разправят с Нел. Кингстън я качил на каретата и оттам Тадеус я откарал направо в Чарлстън, където в една странноприемница й наели стая с парите, великодушно отпуснати от Джефри.
— Бебето на Нел малко прилича на Джеф — тихо промълви Раелин.
— О, Раелин, скъпа, това трябва да е просто съвпадение — възрази Хедър. — Джефри никога не би разиграл подобно представление само заради слугите си. Кора се кълнеше, че никога не го била виждала по-разгневен. Каза, че когато стигнала до господарската къща, Джефри крещял нещо от сорта на: „Тая невръстна хлапачка би трябвало да си играе с кукли, не с мъже“. Цялата работа е, че Нел го събудила от дълбок сън, така че не се знае, след като се е намъкнала в леглото му, какво точно е правила, за да го ядоса толкова. Но предполагам, че не се е ограничила само да го целува.
Раелин не можеше да си представи, че Кора би излъгала Хедър. Най-вероятно икономката беше разказала цялата история точно така, както се е случило всичко. А Раелин бе чувала и Кингстън да се ядосва на Нел и да я кори за постъпката й. Не бе чула нито веднъж той да вини Джеф за случилото се.