Освен това знаеше колко силно въздействие върху жените има съпругът й и сметна, че няма нищо чудно едно момиче като Нел, която очевидно все повече е хлътвала по него, в един момент да се реши на подобна дързост. А като знаеше и за навика на Джеф да спи без дрехи, Нел е имала доста голяма свобода да се отдаде на фантазиите си, поне до момента, в който Джеф се е събудил.
Внезапно Раелин почувства дълбоко съжаление, че въобще е позволила Нел да я откъсне от мъжа й.
— Срамувам се да призная това, Хедър, но явно не бях особено вярна съпруга. Позволих обвиненията на момичето да застанат между мен и Джеф, а после дори повярвах, че е възможно той да е убиец. Сега, когато имах възможност вече няколко седмици да размишлявам върху всичко случило се, разбирам, че преди да избягам, въобще не дадох шанс на Джефри да ми обясни какво е станало. И той има пълното право да се чувства обиден от липсата на доверие у мен.
Хедър отново докосна утешително ръката й.
— Едно време мислех, че мразя моя мъж. Наистина известно време се страхувах от него.
Раелин слисано я погледна. Досега бе смятала, че техният брак е бил съвсем идиличен от самото начало. Сега двамата изглеждаха толкова влюбени един в друг, че бе невъзможно човек да допусне някога да не са се обичали.
— Нямах представа за това!
— Дори и след като се омъжих за него, мислех, че Брандън е истински тиранин — сподели Хедър със замислена усмивка. Но когато отплавахме от Англия за Каролина, вече мислех, че е най-прекрасният човек на света. Макар че вече бях безнадеждно влюбена в него, гордостта продължаваше да ни разделя. Всъщност сближихме се напълно почти една година след като Бо беше заченат. А сега вие с Джефри имате същите сериозни проблеми като нас преди време. Наистина се надявам, че това няма да стане семейна традиция. — Тя забарабани с изящните си пръсти по големия си корем. — Ако стане, не им завиждам на тези, които ще извървят нашия път.
Раелин потръпна при мисълта, че и техните деца може да преживеят подобни злочестини.
— Да се надяваме, че нашите дечица никога няма да бъдат заподозрени в убийство както Джефри или Брандън.
Хедър промълви нещо в смисъл, че е съгласна, и побърза да насочи разговора към по-малко мрачна тема.
— Знаеш ли, Раелин, много ми се ще да дойдеш при нас, в Хартхейвън, докато преодолеете проблемите си с Джефри. Ще бъдеш добре дошла да останеш колкото искаш, докато успеете да изгладите недоразуменията си.
Трогната от милата покана, Раелин поклати глава.
— Благодаря ти, Хедър, но просто не мога. Не мисля, че на Джефри ще му е удобно да идва при вас, докато и аз съм там. Освен това не ми се ще да въвличам и теб, и Брандън в тази история.
— Но нали сме едно семейство, скъпа! Вече и без това сме въвлечени.
— Разбира се, но просто няма да е редно да заставам между Джефри и семейството му — възрази Раелин.
Очевидно разочарована, Хедър натъжено измърмори:
— Брандън предрече, че ще откажеш, но просто държах да опитам.
18
— Госпожо Раелин! Госпожо Раелин! — викаше разтревожено Тизи, докато тичаше към шивачницата в късния следобед три дни по-късно. — Кочияшът на господин Брандън тъкмо пристигна в къщата на госпожа Елизабет и тя каза, че госпожа Хедър почнала да ражда и молела да идете при нея!
Раелин незабавно скочи от стола си и тъкмо се канеше да потърси Фаръл и да го помоли за разрешение да иде, когато видя, че той вече крачи бързо към нея.
— Просто тръгвай! — подкани я той и я избута към вратата. Недей да подреждаш бюрото си! Елизабет ще оправи всичко. Остани, колкото искаш. Ако възникне нещо, което не търпи отлагане, знаем къде да те намерим. Хайде, бързо се приготви! Чака те дълго пътуване.
— Аз съм ви приготвила багажа, госпожо Раелин, щото си помислих, че бебчето на госпожа Хедър няма да чака — рече Тизи. — Чантата ви вече е в каретата на господин Брандън. Ако сте съгласна, може веднага да тръгнете.
— Благодаря ти, Тизи — от сърце поблагодари Раелин, забързала се към вратата. Грабна наметалото си от закачалката и го наметна тичешком.
Миг по-късно бе на улицата, а каретата бе спряла точно пред вратата. Кочияшът държеше отворена вратичката и й помогна да се качи вътре.
— Добър ден, госпожо Раелин — поздрави я той и докосна шапката си. — Дано нямате нищо против да препуснем много бързо. Господин Брандън беше като луд за връзване, толкоз се тревожеше за милата си женичка. Преди да тръгна, каза да ви закарам там колкото може по-скоро.