— Цяло чудо е, че не видя сметката на главата си! — сгълча я Джеф, докато нежно бършеше с чиста носна кърпа раничката на челото й. Щом попи кръвта около нея, безцеремонно продължи с кръвта по горната част на роклята й.
Усърдното му търкане върху гърдите й моментално накара Раелин да забрави пулсиращата болка в челото, защото съвсем ясно почувства как зърното й се стяга под тъканта на роклята. Смутена, тя моментално притисна ръка към гръдта си.
— Моля те, Джефри, остави ме на мира!
— Трябва някой да се погрижи за главата ти, мадам — обясни той, — а в момента всички в къщата са заети, затова ще съм ти благодарен, ако просто ми позволиш аз да го сторя.
— Сама мога да се грижа за себе си.
— Да, ама не можеш да си видиш главата.
— О, добре тогава! — Като нацупено дете тя се тръшна на една табуретка, близо до задната врата, и наведе глава назад. — Погрижи се, щом искаш!
Джеф изтегли от кладенеца кофа вода, наля малко в металната чаша, която висеше на една кука наблизо, и я поднесе към лицето й.
— Няма нужда да се правиш на толкова засегната, Раелин — укори я внимателно той, докато намокряше кърпичката. — Правил съм доста повече от това, да докосвам гърдите ти.
Раелин осъзна, че вероятно изглежда повече от нелепо, както си седеше там и стискаше гърдите си. Размърда се неловко и отпусна ръка върху скута си. В същия миг забеляза как очите на мъжа й се стрелнаха към деколтето й и тя побърза да проследи погледа му, любопитна какво е привлякло интереса му. Зърното й все още бе стегнато и издуваше плата, затова тя побърза да скръсти ръце и недоволно простена. Джеф не можа да сдържи смеха си.
— Сякаш досега не си виждал такива неща — нацупи се Раелин.
— Трябва да поосвежа паметта си — извини се Джеф, ухилен до уши. — Доста отдавна беше.
Искаше й се да отвърне с нещо достатъчно хапливо, но за нищо не се сети. И така, наложи се да изтърпи внимателното почистване на раната на челото й, позволи му да я превърже и после се наметна с пелерината си, за да иде заедно с Джефри в господарската спалня.
Когато пристигнаха, Бо седеше на леглото до майка си и любопитно зяпаше малкото създание, което баща му държеше в ръцете си. Момчето задаваше безброй въпроси, откъде се е появила тази нова сестричка. Най-сетне Брандън намести дъщеря си в едната си ръка и като се протегна с другата, я постави върху корема на жена си, който вече бе значително по-плосък.
— Ето откъде сте дошли и ти, и Сюзън, момчето ми.
Бо се зачуди за момент, после озадачено вдигна очи.
— Но как сме влезли вътре?
Джеф притисна кокалчетата на пръстите си до устата си, за да потисне напиращия смях. Брат му го погледна с тревожно изражение. После се обърна пак към жена си и като стисна ръката й, най-сетне отговори:
— Обичта постави теб и сестричката ти вътре, синко.
— Обичта ли? — невярващо попита Бо. — Искаш да кажеш, както Хати обича панирано пиле?
Откъм Джеф се разнесе гръмогласен смях. Всички го погледнаха — бе отметнал глава назад и се смееше от все сърце. Заразени от смеха му, скоро всички в стаята избухнаха в шумно веселие.
Нощта се беше възцарила над земята, когато Джеф и Раелин се сбогуваха с роднините си и се настаниха в каретата за дългото пътуване до Чарлстън. Раелин доста се надяваше да получи покана да остане да нощува в Оукли и да си скъси наполовина пътя, но скоро стана ясно, че мъжът й няма намерение да я кани там.
Макар че в началото бе нервна и притеснена да седи до Джефри, събитията от деня определено бяха изчерпали силите й. Скоро вече клюмаше. Не беше сложила бонето си от страх да не изцапа панделките му е кръвта от раничката. Но така, когато главата й се облегна на стената на каретата, откритата рана силно я заболя и тя се сепна от дрямката си. Засрамена, веднага изправи гръб и продължи да седи сковано на меката седалка, съзнавайки, че вбесяващо търпеливият й съпруг не откъсва очи от нея.
Но не след дълго клепките на Раелин отново натежаха и се затвориха. Сънят надделя над волята й. Така и не разбра кога Джеф я притегли към себе си и сгуши главата й до шията си. Не усети и целувката му върху косите си.
По едно време Раелин смътно почувства, че я носят през мрака. Чу звука от затваряща се врата, а после и приглушени гласове, които достигнаха до съзнанието й сякаш на дъното на дълбок кладенец. Някъде високо горе се движеше светлината на фенер и хвърляше танцуващи сенки по таваните на коридорите. Изскърца врата, а миг по късно усети, че лежи върху легло, което скръцна някак познато. Опита се да се събуди, дочула познатия сънен глас на Тизи, но друг дълбок глас прати момичето обратно в стаята й. Внимателни ръце разкопчаха копчетата й и с доволна въздишка Раелин обърна лице върху възглавницата, когато бебето се размърда в утробата й. Движенията му се усещаха слабо и неясно, сякаш само ги сънуваше, както и съблазнителната топлина на голямата длан, долепила се до хладния й стомах. Почувства как през главата й навлякоха нощница и най-сетне я завиха с одеяло. После фенерът в дъното на дългия тунел бе изгасен и мракът се сключи около нея, докато Раелин потъваше все по-дълбоко във водовъртежа на съня.