19
Две седмици по-късно, вечерта, когато вече наближаваше времето за затваряне, една висока, напета мъжка фигура отвори зелената врата на шивачницата и свали цилиндъра си, като се упъти към самотното бюро в дъното на коридора на шивачките. Раелин тъкмо прибираше и последните си материали за рисуване в чекмеджето, когато сянката на някакъв мъж падна върху нея. Вдигна очи, очаквайки да види шефа си с някой въпрос за моделите й. Малко по-рано той бе отвел Елизабет на горния етаж, за да търсят някакви мостри за нови платове, които особено харесвал и смятал да използва за една от последните рокли, скицирани от Раелин.
Когато погледът й попадна върху собствения й съпруг, Раелин бе връхлетяна от лавина от впечатления — горе-долу същите като онези, които я бяха накарали да приеме предложението му за брак по-малко от час след първата им среща. Мъжественото му излъчване не бе отслабнало, бръчиците по страните му бяха не по-малко очарователни оттогава, зелените му очи сияеха, както винаги. Единствената разлика бе в самата нея. Не помнеше някога сърцето й да е туптяло така лудешки, дори и след като Джеф я бе грабнал изпод колелата на онази карета. Със сигурност уплахата не би могла да причини подобно шеметно вълнение, нито пък да извика толкова силна руменина по лицето й.
— Нямахме възможност да поговорим, когато те докарах обратно от Хартхейвън — тихо рече той, — а и се чудех как се чувстваш. По-добре ли е главата ти? Не виждам белег.
Джеф я огледа от глава до пети, докато тя излизаше иззад бюрото си. Макар че носеше очарователна тъмнозелена рокля със сини карета, която доста успешно прикриваше състояние той, все пак личеше, че е бременна. А и самият той, когато я бе съблякъл за сън в стаята й в къщата на Елизабет, не бе пропуснал да забележи, че коремчето й вече се е заоблило. Дори бе усетил леките движения в него и бе поставил ръка върху утробата й, за да усети как детето му мърда в нея.
— Не, както виждаш, добре съм — промълви Раелин, опитвайки се да сдържи въодушевлението си. Преди повече от месец бе напуснала къщата му, но понякога й се струваше, че оттогава са изминали години. Погълната от тревожните си размисли дали е виновен, или невинен, тя не бе осъзнавала колко много ще й липсва съпругът й, ако се разделят, докато не я обзе глождещият страх, че може повече никога да не го види. Този страх се бе вкоренил толкова дълбоко в сърцето й, че тя бе узнала какво е да копнееш отчаяно за някой мъж. Ако Нел е изпитвала същото, което изпитваше и самата тя през дългите седмици на мъчителна раздяла, то Раелин напълно разбираше защо момичето е стигнало до толкова отчаяни постъпки, за да привлече вниманието му.
— А бременността ти? Причинява ли ти някакви неудобства? — загрижено попита Джеф.
— Не, нищо особено, само дето толкова ми се спи по всяко време, а все пак не мога да си подремвам на работното място.
— Да, предполагам, че не можеш.
— Как са Хедър и бебето? Все се каня да наема карета и да ида да ги видя, но имаме толкова много клиентки, които си поръчват дрехи за пролетта, че тук и тримата не можем да си отдъхнем.
— Хедър и дъщеря й са добре — отвърна Джеф. — Дори от време на време Сюзън успява да спи без прекъсване от мрак до зори за най-голяма радост на родителите си. Предполагам, никак не е лесно да кърмиш бебето през четири часа ден и нощ. Но пък това задължение пада изцяло върху майката, колкото и да се опитва таткото да помогне.
Раелин колебливо подхвана темата, която най-силно я тревожеше от известно време насам.
— Оттук и там дочувам разни забележки, които ми подсказват, че сме станали основна тема за клюкарите — осмели се да каже, докато си играеше с малката кукла манекен на бюрото си. Не смееше да го погледне, когато го подпита: — Дори чух хората да говорят, че си ходил при адвоката си, за да искаш окончателно разтуряне на брака ни.
Презрителното изсумтяване на Джеф в най-общи линии предаде чувствата му относно тази мълва.
— Не вярвай на всичко, което чуваш, скъпа. Никога не бих го сторил, освен ако ти не го поискаш. — Той замислено наклони глава и се взря в очите й, когато тя бавно го погледна. — А ти искаш ли го?