— Не, не, разбира се — побърза да го увери Раелин, като неловко се разсмя. — Просто се уплаших, че може да е вярно, пък и знам колко ми беше сърдит, преди да напусна Оукли.
— Уплаши се? — повтори Джеф, учуден от избраната от нея дума.
— Притесних се, разтревожих се, уплаших се — всички думи значат горе-долу едно и също — мрачно заяви тя.
— Съгласен съм, Раелин, но нима искаш да кажеш, че си се притеснила толкова, че чак си се уплашила?
От устните й се отрони колеблива въздишка. Да.
— Това значи ли, че още изпитваш някакви съмнения дали съм виновен за убийството на Нел?
Откровеният въпрос докара сълзи в очите й. Макар и нерешително, тя срещна погледа му.
— Не съм стигнала до някакви определени заключения относно случилото се, ако това имаш предвид. Понякога ми изглежда пълна глупост да се съмнявам, че би могъл да имаш нещо общо с подобна мерзост, но после изведнъж се събуждам посред нощ все от един и същ кошмар, в който виждам как се променяш пред очите ми. А демонът, в който се превръщаш, ме кара да треперя от ужас.
Джеф ни най-малко не беше забравил нощта, когато бе лежал до нея в колибата на Червения Пийт и бе слушал измъчените й бълнувания. За да не рови в старите рани, той сметна, че е по-благоразумно да смени темата.
— Дойдох тук, за да те поканя на вечеря, мадам.
— В Оукли? — Нима той най-сетне желаеше да сложи край на тази раздяла и да й позволи да се върне в дома му? Затаила дъх, Раелин очакваше отговора му така, сякаш това щеше да бъде присъдата да живее или да умре.
— В един ресторант тук, в града — отвърна той и веднага се зачуди дачи наистина погледът й потъмня, или само така му се е сторило. — Ако идеята ти се вижда приемлива, можем да вечеряме навън, а после ще те придружа до къщата на Елизабет. Ако не ти се върви, ще наема карета да ни откара. В момента моят файтон не е тук. Трябваше да пратя Тадеус до Оукли, за да свърши някои неща.
Раелин съжали, че сутринта не е облякла нещо по-елегантно.
— Трябва да се облека по-прилично.
— Глупости, скъпа, изглеждаш зашеметяващо, както винаги.
Щедрият му комплимент доста я поободри, но тя невярващо се разсмя.
— Доста се съмнявам, Джефри.
Той се огледа.
— Имаш ли наметало? Навън е необичайно влажно и задушно и предполагам, че не след дълго ще се спусне мъгла.
Раелин посочи към закачалката, където висеше вълнена пелерина.
— Наметалото е на Елизабет, а пелерината е моя.
От шкафчето си Раелин извади стилно боне и си го сложи леко накривено, застанала пред голямо огледало. Обърна се, за да види дали Джеф одобрява вида й, само че тъкмо в този миг се опитваше да забучи голяма игла за шапки в бонето си и като се разсея, здравата се убоде по пръста. Извика от болка, изпусна иглата и стисна в шепа пръста си, за да спре кръвта. Не искаше да изцапа роклята си. Джеф мигновено се бе озовал до нея.
— Ама че съм непохватна! — притеснено възкликна тя с изкривено от болка лице.
— Дай да видя какво направи този път — настоя Джеф и отново я накара да се изчерви. Мислено се проклинаше за това, че когато той е около нея, става непохватна като малко дете.
Джеф улови ръката й и я заведе до умивалника, който Раелин използваше да си мие ръцете, след като е скицирала нещо с въглен. След като изми ранената й ръка обилно с вода и сапун, той я подсуши с чистата си носна кърпа и нежно я сгълча:
— Бъди по-внимателна, Раелин!
Раелин вдигна ръка към челото си, опитвайки се да прикрие силната руменина по бузите си. Близостта му я бе накарала напълно да забрави и убождането, и смущението, че е толкова непохватна. Слисана, осъзна, че магическото излъчване на високото му снажно тяло е накарало собственото й тяло да реагира по удивителен начин. Зърната й се стегнаха и набъбнаха от желание отново да усетят ласките на ръцете и на устните му, и не само това, а и бавното ритмично движение на твърдите му гърди по време на тяхното любовно съединяване. Опита се да овладее пулсиращото усещане в слабините си, породено от копнежа отново да се слее е него, и отново да достигне до онези вълшебни висини, където той я бе отвеждал толкова често. Колко глупаво бе да реагира така! По-добре се овладей, укори се тя. Ако той те желаеше по този начин, щеше отдавна да е дошъл при теб!
Чертите на Джеф се бяха обтегнали от собственото му желание да грабне жена си, да я притисне силно в прегръдките си и да я целуне с цялата страст, която се бе натрупала в душата му, откак бяха разделени. Никой не знаеше каква агония е за него тази раздяла. Но тъкмо в този миг се чуха забързаните стъпки на Елизабет по коридора откъм апартамента на горния етаж. Зад нея бързаше и Фаръл. Приближаването на двамата не му остави друг избор, освен да потуши надигащия се пожар от чувства в тялото и душата му.