— Но, доколкото разбрах, жена ви е англичанка. Тя не е ли чувала за предателствата и заговорите на някои от приближените до трона?
— Самата тя е пострадала много именно заради тях, ваша светлост — уведоми го Джеф, протягайки ръка през масата, за да улови ръката на Раелин. Никак не се изненада, когато усети как трепери тя. — Мисля, че тази тема все още е особено болезнена за нея. Баща й е бил несправедливо обвинен в измяна и е починал в затвора още преди да се стигне до процес.
— О, ужасно съжалявам — отвърна лорд Марсдън. Тъмните му вежди се сключиха загрижено, докато поднасяше съболезнованията си на Раелин. — Надявам се, че не съм ви обидил с необмислените си приказки, мадам. Ако е така, моля ви най-смирено да ми простите.
— Нямаше как да знаете за моето положение, милорд — великодушно промълви тя и успя да се усмихне слабо. — В края на краищата познавате ме само като госпожа Бърмингам. Името на покойния ми баща е Джеймс Барет, граф Балфур.
Лорд Марсдън се отпусна назад в стола си, а челюстта му увисна от изненада. Но бързо се съвзе и побърза да я увери:
— Скъпа моя, въпреки че само бегло познавах баща ви, дълбоко го уважавах. Когато го арестуваха, просто не можех да повярвам, че обвиненията са основателни. Другите благородници се възхищаваха от този човек и дълбоко го уважаваха…
— И въпреки това — прекъсна го Раелин с треперещ глас, именно някой измежду тези благородници е скалъпил гнусната клевета, която предизвика гибелта му. Баща ми беше уверен, че ще успее да изобличи истинските престъпници, щом бъде изправен пред съда, но уви, почина в затвора, преди дори да има шанс да се защити.
Тъмни сенки се спотайваха в очите на Раелин, докато си спомняше за последните дни на баща си, прекарани в затвора. Той бе загрижен за безопасността на семейството си и именно заради това не искаше двете с майка й да идват в затвора при него. Твърдеше, че залогът е огромен и искаше да се скрият на някое сигурно място, без много-много да се излагат на показ. И все пак накрая майка й отиде да го види — един от изключително редките случаи да не се подчини на съпруга си, когото обичаше и почиташе. Тогава Джеймс Барет й се сторил блед и уморен, но в добро здраве. По-малко от ден след това вече беше мъртъв. На вдовицата му казаха само, че се простудил — което звучеше доста правдоподобно предвид студа и влагата в затворническата килия — и светкавично починал от възпаление на дробовете.
— Но вие сигурно дори и след смъртта му сте можели да докажете невинността му с доказателствата, които е притежавал — рече лорд Марсдън.
— С времето истината за честността и верността на баща ми към крал Джордж ще излезе на бял свят, милорд — отвърна Раелин, уверена, че в крайна сметка доброто винаги тържествува над злото. — Ще дойде ден, когато злото ще бъде поправено, и аз не се съмнявам в това.
— Е, виждам, че развалих празничното настроение и стигнахме до тъжните баналности — хладно отбеляза лорд Марсдън. Простете, че подхванах темата за проблемите на моята страна. Не бива да забравям къде се намирам, защото явно тук, в Каролина, хората не се интересуват нито от Англия, нито от Франция.
— Да, тук си имаме свои привички и обичаи — потвърди Джеф и като се наведе напред, попита: — А сега, ваша светлост, ако позволите да ви подсетя, какъв беше проблемът, по който искахте да поговорим?
— А, да, разбира се! Почти забравих по каква работа съм дошъл, като се замислих за трудностите на страната си. — Той преглътна и заговори по въпроса. — Може би си спомняте, че търся имение, което да подаря на дъщеря си за сватбата. Благородникът, за когото е сгодена, няма надежда да получи титлата на баща си, затова е решил да дойде тук, в Каролина, където вече се е установил по-малкият му брат. Щях да ви посетя по-рано, но както разбрах, известно време не сте били в имението си, а и аз все не можех да дойда до корабната ви компания. Бихте ли могъл да ми помогнете в това начинание?
— Защо не дойдете в кантората ми например утре сутринта? — предложи Джеф. — Мога да ви разведа наоколо и да ви запозная с някои хора, които ще са добре информирани за имотите, предлагани в момента.
— Разбира се, господин Бърмингам. А колкото до тази вечер, какво ще кажете да ви поканя заедно със съпругата ви да вечеряте с мен? Компанията ви ще бъде чест за мен.
— Благодаря, милорд, много сте любезен, но всъщност със жена ми бяхме решили тази вечер да вечеряме насаме.
— О, да, разбира се, колко съм недосетлив! — Англичанинът побърза да стане от масата, видимо обиден от получения отказ.