Забелязала тревогата на Джеф, тя се уплаши и се притисна към него. Този, който караше каруцата, бе подкарал коня в тръс и доста бързо зави покрай тях, без да им обърне внимание.
Когато превозното средство отмина, Джеф внезапно обви ръка около кръста на Раелин и въпреки сепнатото й ахване я вдигна на ръце и изтича до отсрещната страна на улицата. Щом стигна там, избута Раелин до стената и се притисна към нея, а точно в този миг се чуха бягащи стъпки, които приближаваха към тях. От мъглата се появи висока, зловещо закачулена, фигура, която сякаш летеше срещу тях с развяното като криле наметало, а валмата на мъглата злокобно се завихряха около него. Докато се приближаваше, черният демон вдигна високо над главата си блестящо дълго острие и със странен съскащ звук се нахвърли върху Джеф.
Писъкът на Раелин бързо заглъхна в гъстата влага на въздуха. Но Джеф се оказа също толкова бърз, колкото и нападателят му. Като пристъпи напред, за да го пресрещне, той го сграбчи за китката и я изви зад гърба му, докато човекът нададе вой от болка и острието издрънча на калдъръма. Но в този миг призрачната фигура се освободи от хватката му и с един силен удар с лакътя си в стомаха на Джеф, го запрати назад към тухлената стена на къщата. Джеф нямаше време да се опомни, преди следващият удар, нанесен с опакото на ръката, да го запокити втори път към стената и за миг да го зашемети. Човекът с наметалото се втурна към ножа си и тъкмо щеше да го грабне, когато Раелин, измъкнала дългата декоративна игла от бонето си, се втурна срещу него. За нея беше ужасяващо ясно, че нападателят им смята да убие някого от тях или и двама им. Но Раелин нямаше никакво намерение да чака безучастно съдбата си.
Инерцията на атаката й даде сила да забие иглата чак до инкрустираната й главичка в месестия задник на мъжа, който извика от болка и мигновено се изправи. Вече вбесен, той се хвърли към нея с ножа в ръката, а дъхът му достигаше през нея изпод качулката му.
— Най-сетне дойде и твоят край, кучко! — изсъска той. — Няма повече да се тревожим дали ще откриеш нещо!
Отърсил се от временното зашеметяване, Джеф чу заплахата към жена си и скочи устремно напред, като блъсна негодника в ребрата с мускулестото си рамо. Мъжът полетя назад и се просна на паважа. Последва ожесточено боричкане, докато всеки се стремеше да се добере до ножа, а Раелин обикаляше около тях и се опитваше да намери сгода повторно да забие иглата в нападателя им.
Вкопчени в отчаяна борба на живот и смърт, никой от тях не чу бързото приближаване на стъпки, докато внезапно силен вик прокънтя през мъглата:
— Какво, по дяволите, става там?
Джеф мигновено разпозна гласа на приятеля си.
— Райе! Помогни ни!
Макар че Джеф се опита да задържи мъжа, той успя да докопа ножа си и като се завъртя рязко и мощно, нанесе силен удар с дръжката му под брадичката на Джеф, който полетя назад и се блъсна гърбом в уличния фенер. Главата му удари металния стълб и той рухна на земята в безсъзнание.
Забелязал, че Раелин е наблизо, злодеят се обърна към нея и с ножа в ръка пристъпи към нея, вдигнал оръжието, за да го забие в гърдите й. Тя изпищя от ужас, но в следващия миг един пистолетен изстрел прокънтя в мъглата и ножът излетя от ръката на нападателя. Писъкът, изтръгнат от гърдите му, смрази кръвта във вените й. Мъжът сграбчи ранената си ръка, погледна Раелин така, сякаш обмисляше друг начин да я убие, после се обърна, за да види как шерифът тъкмо се прицелва с втория си пистолет. Това явно го накара най-сетне да се замисли за спасяване на собствената си кожа. Втурна се по улицата, а Райе хукна подир него, оставяйки Раелин да се погрижи за съпруга си. Отчаян вопъл се откъсна от гърдите й, когато взе главата на мъжа си в скута си. С полите на роклята си избърса кръвта, която течеше на тънка струйка от челото му.
Мина известно време докато шериф Райе Таунсенд се върна и коленичи до Джеф. Едва си поемаше дъх.
— Мръсникът беше бърз — обясни той, все още страшно задъхан. Вдигна очи към Раелин и откри, че по лицето й са рукнали сълзи, затова побърза да я утеши: — Недей, недей да плачеш! Джеф има глава, корава като гранит!
Въпреки това той притисна два пръста до шията на приятеля си и бързо се увери, че пулсът му е равномерен. Както беше коленичил, Райе се обърна и вкара същите два пръста в устата си, а в следващия миг се разнесе толкова пронизително изсвирване, че Раелин отново се стресна до смърт. Скоро същата каруца, която ги бе подминала преди нападението, се появи от мъглата. Щом спря при тях, широкоплещестият мъж на капрата се втренчи в падналия на земята човек.
— Ранен ли има, шерифе?