— Да, Чарли, помогни ми да натоварим господин Бърмингам на каруцата.
— Искаш да го закарам чак в Оукли ли? — тревожно попита мъжът.
— Не — отвърна Раелин вместо шерифа. — Можете да го откарате в къщата на госпожа Далтън, а после ще ви помоля да повикате, доктор Кларънс.
— Боже господи, Раелин! — възкликна Фаръл, когато отвори вратата на скромната къща на Елизабет и откри новата си помощница начело на необикновена процесия. По петите й вървеше бакенбардестият помощник шериф, който държеше подмишниците си двете колена на Джеф. След него идваше шерифът, който пък бе сключил ръце около гърдите на приятеля им. А като видя как се люлееше главата на Джеф върху гърдите на Райе, Фаръл се зачуди дали приятелят му е жив, или мъртъв. Какво, по дяволите, се е случило?
Като отстъпи назад, Раелин пусна двамата мъже да минат пред нея, а тя набързо му разказа за случилото се.
— Някой ни нападна и Джефри се сбори с него. Но онзи го блъсна в стълба на един фенер. Удари си главата, и оттогава е в безсъзнание.
Потискайки импулса да избухне в неудържими сълзи, Раелин се втурна след Райе, който тъкмо се изкачваше заедно с помощника си по стъпалата. Успя да възвърне самообладанието си дотолкова, че да извика след тях:
— Спалнята ми е на втория етаж, вляво.
Оставиха Джеф на леглото й и Райе, като си пое дълбоко дъх, нареди на заместника:
— Иди повикай доктор Кларънс! Бързо!
Мъжът изтърча навън, а в този миг Елизабет, придружена от Фаръл, се появи на вратата и загрижено попита:
— С какво мога да помогна?
Раелин се обърна да я погледне, благодарна за предложената помощ.
— На доктор Кларънс сигурно ще му трябват превръзки, след като затвори раната на челото му. Ако имаш вехти, но чисти чаршафи, помоли Тизи да ги накъса на ленти.
— Няма нужда да будим Тизи — отвърна Елизабет. — Сама ще го сторя. Ще ми отнеме само минутка.
Тъмнокосата жена бързо излезе, а докато я нямаше, Фаръл се приближи до леглото и повика шерифа, застанал в далечния край.
— На Джефри ще му е много по-удобно без дрехи, Райе. Помогни ми да го съблека.
Докато двамата мъже вършеха това, Раелин напълни с вода умивалника и постави купата на масичката до леглото. После слезе долу, за да донесе малко лечебни билки и мехлеми от запасите на Елизабет. Когато се върна в стаята, Джефри вече беше съблечен и покрит с чаршаф и одеяло.
Фаръл я заразпитва, докато тя внимателно почистваше раната върху челото на Джеф:
— Кой го направи, Раелин? Видя ли?
— Нямам представа кой беше. — Гласът й трепереше, когато се опита да го опише. — Беше целият увит в пелерина и на главата си имаше черна качулка. Проговори, но тихо, съскащо, та не пролича какъв е гласът му в действителност. Беше висок, може би колкото Джефри, че дори и повече.
— А мен ме надбяга като едното нищо! — прекъсна я Райе от стола, където се бе разположил. — Струва ми се, че той имаше такива дълги крака, та да надбяга и най-бързия бегач. Мисля, че обича да бяга, защото когато набра безопасна преднина пред мен, обърна се и ми се присмя, задето не мога да го настигна. Каза: „Вие, младите, въобще не можете да бягате!“
— Не ми звучи като да е бил Фридрих или Хайд — заключи Фаръл.
— Не, този беше много по-висок и от двамата, а и щом ме нарече млад, значи Хайд би бил като младенец пред него.
— Но защо е нападнал Джеф и Раелин? — настояваше моделиерът.
— Може и да греша, но ми се струва, че истинската му цел беше да убие мен — обади се Раелин и мъжете моментално я погледнаха изумени.
— Теб? Но защо? — възкликна Фаръл.
Тя неуверено сви рамене. Ако беше права, то значи съпругът й за пореден път бе пострадал заради нея.
— Нямам представа. Първия път, когато ме заплаши с ножа си, той ми каза, че краят ми е дошъл и — това съвсем ясно си го спомням — каза, „Няма повече да се тревожим дали ще откриеш нещо!“ А когато го каза, искаше да ме убие. Когато избих ножа от ръката му, се опитваше да стори точно това. Всъщност това беше вторият му опит да ме убие. Мъжът първо нападна Джефри, но явно по този начин премахва препятствията по пътя си. Но докато не го заловят, и Джефри, и аз трябва много да внимаваме по тъмните самотни улички.
— Извинявай, че те питам — малко колебливо рече Райе, знам, че той май е твоят вуйчо, но възможно ли е Купър Фрай да е сторил това?
— Не. Сигурна съм — отвърна убедено Раелин. — Купър Фрай е много по-дебел и тромав от човека, който ни нападна. А и не се притеснявай да ме питаш — не го смятам за свой роднина.
— Да, спомням си, че ми го каза веднъж, но не знаех дали оттогава не си променила мнението си — обади се и Фаръл.
Когато Елизабет се върна с току-що приготвените бинтове, доктор Кларънс вървеше след нея. Щом разгледа раната на Джеф, той измърмори: