— И това ли е дело на Фридрих?
— Не, сър — отвърна Раелин с глас, треперещ от тревога. Този нападател беше много по-опасен от Густав. Искаше да ни убие, и сигурно щеше да успее, ако Райе не беше ни се притекъл на помощ.
Шерифът най-сетне обясни как е успял да се намеси толкова навременно.
— Помощникът ми правел редовната си обиколка, когато забелязал една закачулена фигура да следи семейство Бърмингам. Чарли веднага дойде да ме вземе, но в мъглата се обърка и не можа да ги намери веднага. Тръгнах пеша и оставих Чарли да ги търси другаде с каруцата.
— Вероятно Чарли е спасил живота на Джефри — отвърна докторът. — Ако не е бил толкова бдителен, сигурно нямаше да ги откриеш навреме, и Джеф вече щеше да е мъртъв.
— Както и Раелин — добави Райе, а когато рунтавите вежди на възрастния човек се повдигнаха изненадано, продължи с обяснението: — Нападателят се опита да убие и нея. Трябваше да стрелям по ръката му, за да избия ножа, докато замахваше да я намушка. А Раелин току-що ни каза, че това всъщност било вторият му опит. Не знам дали съм го ранил сериозно, но сега трябва да следим дали при теб или при някой от другите лекари няма да дойде някой с ранена ръка.
— Ще кажа на всички да внимават, но негодникът може да се погрижи за ръката си и сам. Ако бе нещо по-сериозно, сигурно подлецът щеше да дотърчи при мен, молейки да му спася живота.
Когато доктор Кларънс приключи с превързването на главата на пациента си, заключи със сериозен глас:
— Засега не можем да направим нищо повече. Можем само да чакаме и да видим дали Джефри ще се върне в съзнание. Ударът е бил доста силен и вероятно има мозъчно сътресение. Надявам се, че е само леко, но във всеки случай може известно време да е вън от строя. Щом се свести, най-вероятно ще има такова главоболие, все едно главата му ще се пръсне, но ако почива достатъчно, след време главоболието ще премине… или поне така се надявам. — Обърна се към Раелин и вдигна пръст, за да й даде нарежданията си: — Ако можеш, дръж Джефри в леглото. Не му давай да тръгне да преследва нападателя, както стори с Густав, и недей да го водиш в Оукли, където не мога да дойда при него навреме, ако нещо се случи. Ако Елизабет няма нещо против, остави го, където си е. Давай му да пие много вода. Ако болката стане прекалено силна, сипи му малко лауданум. Оставил съм шишенцето ей там, на масата. Но внимавай, не много!
— Разбирам, доктор Кларънс — приглушено отвърна Раелин. Много ви благодаря, че дойдохте да го прегледате. — Приближи се към раклата, където бе оставила чантата си. — Почакайте само минутка, ей сега ще ви платя. Докторът вдигна ръка, за да я спре.
— Не, детето ми. Джефри може да го стори, щом се изправи на крака. Не взимам пари, докато не съм сигурен, че съм помогнал на някого. — И той махна за сбогом. — Недей да ме изпращаш.
Шерифът надигна едрото си тяло от стола.
— Двамата с Чарли ще те откараме, докторе.
Лекарят се спря на вратата.
— Благодаря ти, Райе. Очите вече не ми служат добре в тъмното, а пък в тая мъгла въобще не мога да се ориентирам.
Райе последва доктор Кларънс навън. А когато и Фаръл стана да си върви, той спря да поговори с Раелин.
— Джефри се нуждае от грижите ти, затова недей да идваш на работа утре. Колкото и да ми е нужна помощта ти в магазина, ще съм много по-спокоен да знам, че си при него.
— Благодаря ти, Фаръл. И на мен така ще ми е по-леко. — Задавена от сълзи, тя се обърна. След миг добави с глас, в който ясно личеше горчивината й: — Дори и да дойда на работа, няма да мога да се съсредоточа, докато се тревожа за Джефри. Моля се само да не е станало нещо сериозно.
— Шшт, не плачи, Раелин. Джефри ще се оправи — утешително промълви Фаръл и нежно докосна рамото й. Искрено се надяваше да е прав, и приятелят му да се окаже толкова жилав и издръжлив, за какъвто го е смятал винаги. — Малко са нещата, които могат да задържат на легло мъжа ти. Знам от опит. Приятели сме отдавна и знам колко е силен. Сигурно още тази сутрин ще е на крак, жив и здрав.
Раелин подсмъркна и бързо избърса сълзите си с кърпичка.
— Надявам се — промълви пресипнало и откри, че й е трудно да говори. — А ако се случи нещо лошо, знам, че сърцето ми ще се пръсне от мъка.
— Не се бой. Джефри няма да умре. А в момента ти си най-добрият лек за него. Така че стой тук и се грижи за него.
Колеблива въздишка се отрони от устните й, когато се обърна към него.
— Ще ми се да бях забила нож, а не някаква си игла в задника на онзи негодник.
Фаръл примигна озадачено.
— Извинявай, Раелин. Май слухът ми си прави шеги с мен. Би ли повторила какво каза?