Бузите й поруменяха.
— Няма значение, Фаръл. Не е нещо важно.
— Но ти каза нещо от сорта, че си забила игла в задника на нападателя ви — настоя моделиерът, а устните му дяволито се разтегнаха.
Смутена, тя му се примоли:
— Моля те, не казвай на никого!
Смехът му напираше, когато отказа на молбата й:
— О, но Раелин, това е прекалено смешно, за да се пази в тайна. Поздравявам те за храбростта! — Явно тази дама притежаваше достатъчно кураж, за да помогне на мъжа си, когато е в опасност. — Не са много жените, които биха прибягнали до този метод на отмъщение! Бъди спокойна. Ще узнаят само най-близките ни приятели. А сега, ако ме извиниш, трябва да сляза и да настигна доктор Кларънс, преди да си е тръгнал. Старецът много ще се зарадва да чуе това. И със сигурност ще се смее по целия път до дома.
Раелин недоволно се нацупи.
— Изглежда, си решил да се кандидатираш за градски глашатай!
— Разбира се, мадам, бъди сигурна — успя да изрече Фаръл през напористия си смях.
На Раелин й се щеше да тръшне вратата зад гърба му, но не посмя от страх да не обезпокои Джефри със шума. Затова внимателно затвори и започна да се съблича. Може би беше глупаво от нейна страна, но облече най-хубавата си нощница — не я бе носила, откак напусна Оукли. Смутено угаси светлината и в стаята отново се възцари пълен мрак. После се мушна под завивките.
Известно време лежа неподвижно по гръб и се взира към тавана в абсолютната чернота. Опитваше се да потисне желанието да се сгуши в съпруга си, но скоро разбра, че не може да му устои. Обърна се настрани и се притисна към дългото му силно тяло и както беше свикнала отпреди, отпусна стройния си крак върху бедрото му. Пръстите й се плъзнаха по жилестата му ръка, по рамото, после докоснаха зърното на стегнатата му гръд, скрито сред твърдите тъмни косъмчета. Дишането му остана непроменено, затова тя стана още по-дръзка и плъзна ръка по стегнатия му плосък корем, после още по-надолу.
Ако бе хранила някакви надежди да предизвика някаква реакция у съпруга си, то Раелин бързо разбра, че е пълна глупост да се надява така да го събуди от вцепенението. Досега Джеф винаги себе събуждал силно възбуден дори и от най-дълбокия сън в отговор на подобни занимания от нейна страна. Но сега тя очакваше прекалено много. Съзнанието му бе приковано на някакво друго място, където тя не можеше да достигне, а това безкрайно я тревожеше.
Внезапно Раелин бе разтърсена от жестоки опасения. Ами ако умре? Ако никога не се събуди от това вцепенение? Ако се превърне в бълнуващ лунатик? Сърцето й се късаше при тези ужасяващи предположения.
— Стига! — изсъска ядосано Раелин в непроницаемия мрак. Мъжът ми ще живее! Той трябва да живее!
В съня си Раелин смътно почувства голяма ръка, която пълзеше под нощницата й. Помисли си, че все още сънува, но когато ръката нежно разтвори бедрата й и се плъзна нагоре, сърцето й политна от радост и облекчение. Нежни пръсти пропълзяха влудяващо бавно върху меката, набъбваща под ласките им, плът, докато изпълниха цялото й същество с тръпки на възбуда.
Когато обърна глава върху възглавницата, пред очите й нямаше нищо друго освен пълна тъмнина.
— Джефри?
— Да, мадам — дрезгаво отвърна познат мъжки глас. — Тук съм.
— Как се чувстваш?
— Наострен.
Раелин се изкикоти.
— Говорех за главата ти.
— Аз пък не. — Потърси пипнешком ръката й и като я притегли надолу, я обви около твърдата мъжка плът.
— Разбирам какво имаш предвид — изгука тя, отърквайки носле във врата му. — Усещането е хубаво… всъщност много си топъл.
— И ти — прошепна той, а дългите му пръсти продължаваха да си играят с копринената й плът, — само че тия проклети дрехи хич не ми харесват.
Раелин с готовност седна на леглото и изтегли нощницата си през главата, а после я захвърли в морето от тъмнина.
— Така е по-добре — измърмори Джеф до шията й, докато я наместваше пак плътно до себе си. Раелин прокара пръсти през косата на тила му, а устните му запълзяха надолу. Щом откриха зърното й, Джеф чу как тя простена. Жадно засмука нежните връхчета, вкусвайки сладостния им нектар. Погъделичка ги с език, докато ситните засилващи се тръпки сякаш разтърсиха цялото й тяло.
Джеф се надигна на лакът над нея и Раелин побърза да го предупреди:
— Това легло скърца, а спалнята на Елизабет е точно оттатък коридора. Ами ако ни чуе?
— Елизабет е вдовица, сладката ми — промълви той, докато търсеше устните й в мрака. — Ще разбере какво изпитва един съпруг след толкова дълга раздяла.
Раелин изви езичето си в жадно търсещата му уста, плъзна го настрани, нагоре и надолу в бавен чувствен танц, вкусвайки аромата на виното, което бяха пили по-рано вечерта. Обърна се настрани, за да бъде с лице към него, но мислено изпъшка от негодувание, щом леглото издайнически проскърца. Отдръпна се от устните му, за да попита: