— Как ще погледна Елизабет сутринта, като знам, че ще е чула с какво се занимаваме тук?
Джеф въздъхна, ядосан и отчаян, и се отпусна върху възглавницата. Тежките завеси бяха дръпнати толкова плътно, че не пропускаха нито лъч лунна светлина, която да разсее катранения мрак. Не можеше да види лицето на жена си и нямаше как да познае дали действително е загрижена, или това е само извинение да го отблъсне.
— Искаш ли да спра, Раелин?
— Не! Никога! — категорично прошепна тя и вдигна бедро върху ханша му. Петата й се притисна между хълбоците му и тя прилепи сега напълно разкритата си мекота към дългия му жезъл. Искам те! Искам да бъда твоята жена, твоята любовница, твоята спътница за цял живот! Искам да те чувствам в себе си, да бъда едно с теб, да ти родя деца, да те имам така, както ще ме имаш ти, да те докосвам, колкото си искам, и да чувствам как пулсираш в ръцете ми. Нуждая се от теб, Джефри, и то отчаяно!
Раелин плъзна ръка между телата им и с някакво яростно собственическо чувство го сграбчи и стисна, карайки го да простене при сладостната й настойчивост. Разтворените й устни предизвикателно пълзяха по неговите и тя бавно, методично започна да прелъстява тялото му, използвайки всяко умение, на което той я бе научил, докато пламналата му плът започна да пулсира от желание за още. Джеф едва успяваше да се задържи на ръба на бездната от наслада, към която го тласкаха изгарящите й ласки.
Устните му се впиха в нейните жадно и неукротимо, докато телата им се заизвиваха едно към друго. Ръката му се върна към меката й женственост и не откри нищо, което да я спре, само всеотдайния й копнеж да приеме нахлуването му и да се слее с ритъма на желанието му. Скоро Раелин извиваше гърба си и предлагаше като пищен дар гърдите си, а тялото й се гърчеше в тръпките на екстаза, сътворен от бавното влудяващо движение на пръстите му по чувствителната, копринено мека, плът.
— О, толкова ми липсваше! — прошепна бездиханно тя, неспособна да търпи нито миг повече засилващата се възбуда, без да го усети в тялото си. Надигна се над него и като насочи твърдия му жезъл към влажната цепка на женствеността си, тя се спусна върху него, затаила дъх, докато опияняващото удоволствие започна да се разлива по цялото й тяло. Изви глава назад и застина в трепетен екстаз, за да почувства по-пълно невероятната наслада да бъде слята в едно с него. Чувстваше как дългите му, красиви ръце пълзят по тялото й хипнотизиращо бавно, но много по-приятни бяха топлите му тръпки дълбоко в нея.
Раелин плъзна ръце върху гърдите му, после улови неговите длани и ги притисна към гърдите си, а когато палците му погалиха зърната й, потръпна от неописуема наслада. Джеф надигна глава от възглавницата и зарови лице между гърците й. В следващия миг като обезумял се нахвърли да целува и жадно да смуче зърната й, хищно ги поемаше в топлата влага на устните си и влудяващо я галеше с език. Тънките й пръсти се впиха в раменете му, когато тя започна да се движи с бавни, ритмични тласъци. След миг ръцете му се вкопчиха в задничето й, за да придадат сила на всеки неин натиск върху коравия му ствол. Тих стон се откъсна от устните й, когато пулсиращата му топлина започна да се разлива нагоре по тялото й и тръпките на екстаза се втурнаха като вълни по нея. Раелин смътно чуваше как леглото огласява всяко тяхно движение, но вече нямаше връщане назад. Мракът се насити с хиляди искри, които сякаш изригнаха около тях в сияен пулсиращ облак, докато двамата се извисяваха някъде далеч отвъд този свят, в една друга вселена.
Реалността бавно се върна при тях, дълго след като отшумяха и последните тръпки от изживения заедно екстаз. Лежаха един до друг, вплели пръсти, свитото му коляно бе сгушено между бедрата й, главата й почиваше на силното му рамо.
— Обичам те — прошепна Раелин.
Джефри лежеше като окаменял и не можеше да повярва на ушите си.
— И ми липсваше ужасно, ужасно много.
— Ще се върнеш ли при мен в Оукли?
— О, да! Веднага щом си в състояние да пътуваш.
— В състояние съм още сега, мадам.
Раелин го обгърна и потърка нослето си в жилестия му врат.
— Доктор Кларънс каза, че още не бива да те местим.
— Но аз мога да се движа! — запротестира Джеф.
— Въпреки това ще останем тук, докато се уверя, че нямаш някакви трайни увреждания, след като беше изкаран от строя.
— Онзи проклет стълб ме изкара от строя! — възропта той.