Раелин се изкикоти.
— Сега, когато най-сетне си мой пленник, скъпи ми съпруже, нямам намерение да те пусна току-така. Ще ми служиш тук, в това легло, докато не можеш да помръднеш и малкия си пръст, камо ли нещо друго.
Джеф се ухили в мрака. Въпреки че беше всепризнат инат, този път отстъпи пред заплахите на жена си удивително лесно. Бе готов да се остави в ръцете й, и още как!
— Можем да поостанем ден-два, поне докато напълно изтощим горкичкото легло. Дори ми се струва, че още преди да го довършим, Елизабет ще реши да купи ново.
Жена му се сгуши доволно под ръката му.
— Знаех си, че в крайна сметка ще се съгласиш.
Дълго време мълчанието не беше нарушавано от никого и клепките на Раелин се отпуснаха и се затвориха.
— Раелин?
Тя сънено се размърда и се опита да отвори очи.
— Да, Джефри?
— И аз те обичам. — Зачака някаква реакция и дълго време не чу нищо. Но не очакваше, че след това ще долови подсмърчане и хлипане. Като бързо се надигна над нея, Джеф нежно притисна длан до бузата й и почувствал влагата по пръстите си, слисано попита:
— Плачеш ли?
— Да — сподавено отвърна тя.
— Но защо?
— Защото съм толкова щастлива!
Джеф се отпусна обратно на възглавницата си, онемял от странните й думи. Щеше ли някога да опознае достатъчно това прелестно създание, за което се беше оженил, за да започне да разбира разликата между сълзите от щастие и сълзите от скръб?
— О, Елизабет, толкова се радвам за вас — увери Раелин приятелката си в съботното утро няколко дни по-късно, докато и двете бяха в кухнята. Раелин се чувстваше особено поласкана, че тъмнокосата красавица я цени достатъчно, за да каже първо на нея новината, че двамата с Фаръл ще се женят. Раелин вече смяташе Елизабет за своя най-близка приятелка, горе-долу колкото и Хедър. — Уточнихте ли дата?
— Не, не още. Трябваше първо да го обсъдя с Джейк. Той наистина харесва Фаръл, но човек никога не може да предвиди как ще реагират момчетата, когато майките им решат да се омъжат повторно. Особено когато са едва на четири годинки. Но се надявам, че съвсем скоро ще можем да се венчаем. Прекарахме толкова време отделно един от друг, мислейки, че другият не го е грижа. Време е да наваксаме за всичките пропилени години.
Елизабет бе убедена повече от всякога в това, особено след като се бе събуждала вече няколко пъти от далечното ритмично скърцане на леглото на гостите й. Терзанията в самотното й легло я бяха накарали да копнее още по-силно за мига, когато ще се сложи край на самотата й, но се чудеше как да говори с Фаръл по този въпрос. Макар че той я бе оставил сама да определи дата, оттогава повече не бе говорил за това. В момента най-много й се искаше да се оженят без никакви приготовления, веднага, но просто нямаше кураж да предложи това на Фаръл.
— Искаме да се венчаем скромно, само в кръга на най-добрите ни приятели, нали разбираш. Фаръл много цени Джефри и иска той да му е кум, а аз, разбира се, искам ти да си ми шаферка.
— Страшно ще се радвам — щастливо отвърна Раелин. Вероятно вече беше опознала Елизабет и точно в този миг усещаше, че приятелката й не е особено щастлива от отлагането. Без да иска да е прекалено дръзка, тя все пак се осмели да й предложи известна помощ: — Елизабет, наистина ли искаш толкова дълго да планирате сватбата си, след като двамата с Фаръл можете да се радвате на брака си още тази нощ?
Елизабет тихо простена и рухна в стола до кухненската маса.
— Как, за Бога, мога да му кажа, че искам веднага да се оженим?
— Не мислиш ли, че и той копнее за това? Виждала съм как те гледа. Сякаш ще те погълне от другия край на стаята. Ако искаш, когато Джефри се събуди, мога да го питам дали ще поговори с Фаръл за венчавката ви.
— А на Джефри минава ли му вече главоболието?
— Лауданумът му помага да преодолява болките със сън, но трябва да го сипвам тайничко в храната му. Голям инат е и не иска да го пие. Тази сутрин имаше такива болки, че едва успя да закуси. Смесих с малко лауданум бърканите му яйца. Надяваме се да се приберем у дома утре, но просто трябва да почакаме и да видим дали Джефри може да понесе пътуването. Спи толкова много, че никой не знае как ще се чувства, когато отново е на крака.
— Ще ми липсваш.
— Не и ако Фаръл е в леглото ти — с дяволита усмивка отвърна Раелин.
Елизабет притисна пръсти до устните си, опитвайки се да потисне смеха си, и замахна към нея с кърпата за чинии.
— Засрами се! Как може да говориш така!
Раелин се изкикоти, чувствайки се невероятно щастлива сега, когато двамата с Джеф отново бяха заедно.
— Може и да съм омъжена, но поне не съм сляпа. Фаръл е също толкова красив, колкото и моят Джефри.