Брюнетката беше напълно съгласна с нея и сега си припомни една случка, от която страните й силно поруменяха. Странно, колко свободно се чувстваше с Раелин, сякаш можеше да й каже абсолютно всичко, без да се бои, че ще я заклеймят.
— Да, наистина и аз много често съм се улавяла, че мисля за това. И все пак ме беше страх, когато съм близо до него. Защото не ми се щеше да започна да се държа като онези пощурели женички, които идваха в магазина само за да го зяпат. А аз имах възможност да сторя именно това преди около шест месеца, когато отидох в апартамента на Фаръл, за да чистя. Тогава си бях помислила, че е излязъл за една среща с някакъв търговец на платове, но скоро разбрах, и то по най-конфузния начин, че срещата им била отменена. Вратата на банята на Фаръл беше отворена и влязох, без да знам, че си е у дома. А когато влетях там, той тъкмо излизаше от ваната и взимаше кърпата. Бях толкова шашната, че не можех да помръдна. Просто стоях и го зяпах.
Бузите на Елизабет пламтяха, когато сподели:
— Покойният ми съпруг нямаше с какво чак толкова да се похвали в леглото, но аз бях толкова наивна, че не знаех… ъъ… че някои мъже имат повече в панталоните си. Най-сетне се опомних и избягах. Едва по-късно се сетих да се извиня, че съм нахлула така, но Фаръл бе достатъчно великодушен, за да не се сърди. Каза, че вината е изцяло негова, задето не ми е казал, че ще е у дома именно в деня, в който обикновено идвах да чистя. Държеше се така, сякаш нищо нередно не се е случило. И все пак и до днес не мога да забравя онази сутрин.
Раелин я гледаше с широка закачлива усмивка.
— Което е още една причина да не отлагате повече сватбата си. Ако ли не, двамата може внезапно да се озовете заедно в леглото, а я си помисли как ще повдигат вежди хората, ако се разчуе!
— Мамо! Мамо! — извика Джейк, втурвайки се в кухнята, където двете жени правеха кекс. — Има един страшен чичко пред нашата порта!
Елизабет и Раелин се спогледаха с внезапна тревога, да не би да е дошъл друг нападател. Елизабет припряно стана от масата, а Раелин прихвана полите си и се втурна към предната част на къщата.
— Густав! — ахна Раелин, щом надникна иззад завесите на един от предните прозорци. Германецът стоеше пред портата с букет цветя в здравата си ръка.
Елизабет простена.
— Струва ми се, че господин Фридрих е дошъл да те ухажва — рече тя с повече тревога в гласа, отколкото би се очаквало при едно такова безобидно изказване. Повика Джейк и веднага му нареди: Иди горе и кажи на Тизи да доведе господин Фаръл, и то бързо!
— Добре, мамо — отвърна момчето и се втурна вън от коридора, а високите му ботинки буквално летяха по килимите в бързината му да изпълни нареждането.
Раелин притисна треперещата си ръка към шията си, щом видя как Густав отвори вратата, пристъпи в двора и се спря, за да я затвори след себе си.
— Какво ще правим? Той влиза!
Разтреперана, Елизабет стисна ръката на Раелин.
— Горе имам един пистолет, беше на Емъри — прошепна тревожно Елизабет. — Мога да го задържа, докато дойде Фаръл.
— Ама ти можеш ли да застреляш човек? — притеснено я погледна Раелин.
Елизабет се опита да си придаде уверен вид, но призна:
— Никога не ми се е налагало.
— Вземи го — подкани я Раелин, докато се опитваше да спре тракането на зъбите си. — Знам на какво е способен този човек, ако не бъде спрян. Мисля, че аз мога да го спра.
Густав вече бе стигнал до входната врата, когато Елизабет пристигна с оръжието. Подаде го на Раелин, а тя го загледа, смутена и объркана.
— Ама как да разбера дали е зареден?
— И това ли не знаеш? — сгълча я Елизабет и грабна пистолета от ръцете на приятелката си. — Заредих го още горе. Скрий се зад вратата, където няма да те види. Може би ще си отиде и ще ни остави на мира, ако го сплашим.
Щом пристъпи близо до вратата, Густав мушна букета цветя в сгъвката на недъгавата си ръка, после протегна другата и почука. Едва след това свали шапката си, остави я на един стол на верандата и хвана пак букета.
Елизабет внимателно скри пистолета зад полите си, преди да се протегне и да отвори вратата. С пресилена усмивка срещна студените, нетрепващи сини очи на мъжа и почувства как ледени тръпки пропълзяха по гърба й.
— Господин Фридрих, ако не се лъжа? — рече тя, а гласът й звучеше необикновено високо. Вдигна ръка и посочи китката, после прочисти гърлото си и се опита да заговори: — Какъв е поводът?
— Дойдох да изразя почитанията си на фрау Бърмингам — с пресилена любезност заяви германецът.
— Тя очаква ли ви? — язвително попита Елизабет.
— Искам да говоря с нея — Густав за миг издаде брадичка напред, а в очите му проблеснаха ледени искри. — Доведете ми я.