— Не мисля, че госпожа Бърмингам иска да ви види — дръзко заяви Елизабет. Помисли си, че ако спре да трепери, може и да се справи с това премеждие, без да издаде колко е уплашена в действителност. — В края на краищата вие я отвлякохте от дома на съпруга й. Откъде да знаем, че не се опитвате да сторите нещо подобно и сега?
Елизабет забеляза как погледът му става още по-студен, но въобще не бе подготвена за яростния рев, който внезапно се разнесе от гърлото му.
— Доведи ми фрау Бърмингам, преди да ми е свършило търпението, глупава жена такава! Доведи ми я веднага!
Изплашена от бясната му ярост, Елизабет заотстъпва назад, докато се блъсна в Раелин, която тъкмо беше излязла от скривалището си. При сблъсъка Елизабет залитна отново напред. Най-сетне успяла да възвърне част от самообладанието си, Елизабет отвори уста да заговори, но смутено откри, че гласът й изневерява. Рязко се покашля и опита отново:
— Господин Фридрих, няма да позволя на никого да ми крещи в собствената ми къща! Или ще се държите прилично, или веднага ще бъдете изхвърлен оттук.
Германецът се изсмя.
— И кой се свърши тази работа, фрау Далтън? Мъжът в къщата?
— Най-вероятно — прогърмя мъжки глас зад гърбовете на жените. Фаръл мина покрай Елизабет и застана на вратата, като я изпълни почти цялата с широкоплещестата си фигура. Подпря ръце на кръста си и попита: — Какво искаш този път, Фридрих?
Когато Джейк бе чул непознатият да крещи на майка му, разтреперан от страх, се беше скрил зад един стол. Но сега, окуражен от присъствието на Фаръл, излезе от скривалището си и като се шмугна покрай закрилника им, отиде до мъжа и силно го ритна по пищяла.
— Махай се! — извика момчето. — Не те харесваме!
— Ах ти, гаменче мръсно! — викна Густав, а момчето, ококорено, заотстъпва назад. — Ще те накълцам на парченца и ще нахраня акулите с трупа ти! Ще те нагълтат като едното нищо!
Фаръл постави ръка върху рамото на малчугана и го притегли до крака си. Когато малкият вдигна очи към него, моделиерът разроши пясъчнорусата му коса и му се усмихна окуражително.
— Не се оставяй този противен старец да те плаши, синко! Не и когато аз съм наблизо.
Момчето се завъртя зад крака на Фаръл, стиснал здраво бедрото му.
Гневните гласове бяха събудили Джеф. Зачуден какво става долу, той набързо нахлузи панталоните си и слезе на първия етаж без риза и обувки. Щом видя как Тизи се суети в коридора, попита:
— Какво става там?
— Господин Фридрих е дошъл, господин Джефри — прошепна плахо тя и посочи към входа. Джеф тръгна натам. — Стои на верандата, издокаран до немай къде, че и е китка цветя на туй отгоре. Май е дошъл да ухажва госпожа Раелин.
— О, нима? — Въпреки тъпата болка в главата му, Джеф гореше от желание да се разправи със стария си враг. Нямаше значение, че е само по панталони. Бойният му дух кипеше, и сега напълно разбираше как се е чувствал Брандън, когато едва не преби един мъж, задето насила целунал Хедър скоро след раждането на Бо.
Раелин улови ръката на мъжа си, когато той понечи да мине покрай нея.
— Моля те, Джефри, остави на Фаръл тази работа! Не си в състояние да се разправяш с Густав.
Джеф й се усмихна и нежно целуна ръката й.
— Не се бой, мадам. Много ще внимавам.
Елизабет се отдръпна, за да стори път на Джеф. Фаръл го забеляза с ъгълчето на окото си и излезе на верандата, за да му направи място да мине. Само че Фаръл нямаше намерение да остави разправията в ръцете на човек, който съвсем наскоро е получил мозъчно сътресение, а на това отгоре е и бос.
Густав безочливо огледа неприятеля си и презрително повдигна тънка вежда.
— Виждам, че добрият шериф още не е решил да изпълни дълга си и да те арестува, хер Бърмингам. Ти си човекът, който най-много от всички имаше причина да иска смъртта на Нел. Пък и всички знаем, че беше убита в твоята конюшня. Само че твоя милост още се разхожда свободен като птичка. Да си приятел на шерифа хич не било зле, а?
— Аз пък виждам, че още се надяваш да получиш жена ми, хер Фридрих. Кажи, как да те убедя, че тя е моя?
Густав презрително огледа от глава до пети Джеф. Не остана особено окуражен, като видя колко мускулесто и жилаво е тялото му. Самият той беше много по-нисък, по-стар, а и още от двадесет и пет годишна възраст имаше отпуснато шкембе.
— Тя съвсем скоро ще стане вдовица, хер Бърмингам. Веднага щом те обесят, задето уби Нел.
— Само недей да чакаш със затаен дъх това да се случи, Фридрих. Може да идеш в ада малко по-рано, отколкото очакваш.
— Не аз, а ти ще идеш в ада, хер Бърмингам! Аз никого не съм убивал!