— Няма нужда да търси, скъпи. Тизи изпра и изглади твоята. Горе е, в стаята ни.
— Чувствам се малко замаян. — Двете бразди на бузите му се очертаха още по-дълбоко при дяволитата му усмивка, когато скалъпи извинението: — Мисля, че ми трябва известна помощ, за да стигна до стаята и да се облека.
Раелин облегна глава на рамото му и вдигна към него грейнал поглед.
— Предполагам, че мога да ти помогна, ако видя, че е наложително. И без това и аз ще се обличам за случая.
— Ще ви трябва ли помощта ми, госпожо Раелин? — извика Тизи откъм коридора.
— Само за косата ми, Тизи. Междувременно, можеш да помогнеш на булката да се приготви. Госпожа Елизабет може би ще се радва, ако ти й направиш специална красива прическа за церемонията. — Раелин погледна към приятелката си, която й кимна разпалено. Раелин се разсмя. — Виждаш ли колко си търсена, Тизи? Ще те повикам, когато съм готова.
Раелин и Джеф прегърнати изкачиха стълбите. Щом влязоха в тяхната спалня, Джеф веднага я притегли в прегръдките си и се облегна на затворената врата. Целувката му беше дълга и пламенна, а когато я пусна да се отдръпне, и самата Раелин вече се чувстваше малко замаяна.
— Не можеш да си представиш колко ми липсваше, докато бяхме разделени — прошепна той до устните й. — Непрекъснато исках да дотичам при теб и да те моля да се върнеш при мен, но се страхувах, че отново ще ме отблъснеш, както в онази нощ в къщата на Червения Пийт.
— О, Джефри, нямаше нощ, през която да не съм плакала заради всичко това, което се случи между нас. Стори ми се толкова сърдит, задето се съмнявах в теб, а и имаше право да се сърдиш. Трябваше да повярвам в невинността ти, но бях ужасно объркана. От една страна, се боях, че може да ме напуснеш завинаги, а от друга — все ме тормозеше мисълта, че може да не си толкова благороден и почтен, колкото изглеждаше. — Тя притисна длан към бузата му. — Изглежда ми немислимо да си представя, че бих могла да обичам толкова дълбоко, така истински един мъж, способен на подобно безмилостно убийство.
— Трябваше да бъда по-търпелив с теб — промълви той, доближил устни към нейните. — Ти преживя ужасен шок.
— Но вече всичко свърши — издума тя, преди устните му да се впият в нейните с настойчив плам. Раелин плъзна ръце около врата му, повдигна се на пръсти и се притисна към тялото му, чувствайки как мъжествеността му се втвърдява и как собственото й тяло се изпълва с пулсиращ копнеж по него. Зърната й се стегнаха до стоманено твърдата му гръд, жадуващи ласките му.
— Най-добре да се облечем, любов моя — най-сетне рече Джеф. — Познавам Фаръл и знам, че съвсем скоро ще е тук, а ако продължим с това, което правим, скоро ще накарам онова старо легло да скърца така, както никога досега.
Разочарована, Раелин въздъхна и се отдръпна. Джеф също не бе особено доволен, затова, като започна да се облича, се обади:
— Смятам в най-скоро време да те отведа у дома, където леглото не скърца, мадам, а после смятам да те държа пленена, докато не започнеш да ми се молиш да те пусна.
Лицето й грейна и заедно с усмивката й по бузите й се появиха закачливи трапчинки.
— Обещаваш ли?
— Имаш думата ми!
21
Густав Фридрих крачеше по улицата, без да го е грижа за нещастниците, които имаха глупостта да застанат на пътя му. Лъщящото му подпухнало лице бе станало на червени петна от усилието, а дъхът излизаше със съскане от масивните му гърди. Въпреки това той нямаше никакво намерение да забави крачка, за да си почине. Това би било проява на слабост, а той презираше слабостта почти толкова, колкото и света, в който бе принуден да живее.
Горната му устна се надигна в презрителна гримаса, докато гледаше спокойно разхождащите се наоколо елегантно облечени двойки. „Сякаш нямат никакви грижи на света“, мислеше си с отвращение. „Глупаци! Слабаци!“
По негово мнение Чарлстън представляваше една помийна яма, развъдник на мързел и безгрижие, достойни само за презрението му. Въпреки че бе забогатял благодарение на контрабандата и тъмните сделки, които въртеше именно в този град и околностите му, той презираше тукашното население. Изглежда, хората предпочитаха да се наслаждават на простите радости на живота и на добрите отношения със съседите си, вместо да работят усилено и да се стремят да натрупат богатство. А най-много мразеше шерифа. Ако не беше Райе Таунсенд, сигурно все още щеше да притежава Раелин. А това би послужило като сладостна упойка за ранената му и вече безполезна ръка. Никога не беше имал жена като нея, а и вече му се повдигаше от похабените курви, готови да обърнат корема към всеки, който им подхвърли няколко монети. Онези, които се беше опитвал да изчука след като ръката му беше ранена, всеки път го оставяха да се гърчи от срам и неудовлетворена страст. А яростта и хапливият му език ги караха да се разбягват панически, ококорени от ужас.