— Олни? — Густав едва успя да намъкне панталоните си върху дългите си долни гащи.
— Да, самият аз, от плът и кръв.
Като се обърна към младия мъж, Густав започна да закопчава панталоните си, загледан яростно в негодника, съвсем забравил, че Олни току-що е спасил живота му.
— Къде беше? Още преди седмици те чаках да се появиш!
— Опитвах се да си спася задника. Ръката ми беше изкълчена и трябваше да чакам да оздравее, преди да се осмеля да изляза от скривалището си. Хората на Бърмингам и шерифа душат навсякъде и ме следяха по петите, та въобще не можех да се спра на едно място и да си почина. Вече яко ми е накипяло, да знаеш. Не съм се къпал, не съм спал в легло, да не говорим, че и с мадама не съм лягал вече повече от месец. Ама ми писна, дотук търпях! Сега съм тръгнал да се скрия в оня бардак, дето открих стария Куп предния път. Пък и ще видя какви мацки има там. Всъщност тъкмо натам отивах, когато те видях с тия приятели да завивате в прохода. — Той любопитно наклони глава. — Между другото, какво става с Бърмингам? Още ли не са го арестували?
— Не! Онзи тъп шериф отказва да стори каквото и да е за убийството на Нел! Убил си я напразно!
— Не съм я убивал! Бърмингам уби хлапачката. Видях го!
— Лъжеш, Олни. Ти я заведе там и обеща да създадеш проблеми на Бърмингам. После чух, че е убита. Че защо му е да убива Нел, като си има такава хубава жена?
Къдрокосият младеж сви рамене.
— Може Бърмингам да се е ядосал здравата, когато Нел влезе в къщата му по време на неговия бал. Искаше да го заплаши, че ще го изобличи пред всичките му приятели. Каза, че щяла да обяви пред всички, че точно той й е надул корема с онова копеленце, дето го роди. Предполагам, Бърмингам не е искал да се срами пред приятелите си и те да мислят, че е изчукал хлапачката и после я е разкарал. Някои мъже са си такива, пука им повече за репутациите им, отколкото за закона и за безопасността им. Разбира се, ние двамата няма защо да се тревожим за това, нали?
Густав усети намека по адрес на собствения му престъпен живот, но не му обърна внимание, заинтригуван от възможността неприятелят му действително да е убиец.
— Колкото и да ми се ще да е така, трудно ми е да повярвам, че Бърмингам наистина ще е толкова глупав — измърмори Густав. — Може би грешиш, Олни. Може би си видял истинския убиец, а само си помислил, че е бил Бърмингам.
— Почти съм готов да се закълна и пред съдията, че това беше самият Бърмингам от плът и кръв. Ама надали ще ида да свидетелствам. Само да ме зърне, добрият шериф тутакси ще ме арестува. Ха! Сигурно ще надрънка какви ли не измишльотини и гадни лъжи на заседателите, че да ме окошарят поне за двайсетина години. Някакви въшливи хиляда долара не могат да ми платят за такива неприятности, тъй че, ако чакаш да ида и сам да си вкарам главата в торбата, казвам ти: няма да стане!
Леденосините очи се присвиха пресметливо, докато Густав обмисляше какво би изкушило негодника.
— Какво ще кажеш за три хилядарки?
Олни изсумтя презрително.
— Бих тръгнал при шерифа само по един начин: ако накараш хората си да пуснат слух из града, че съм се върнал и че съм видял Бърмингам как убива Нел, после те да настроят народа против шериф Таунсенд, задето е пристрастен към приятелите си. Като се ядосат хубавичко, тълпата да тръгне след мен при шерифа и да почнат да му задават въпроси, когато мен ме окошарят.
— Мога лесно да накарам моите хора да го сторят. Кога искаш да почнат?
— Трябва ми време да се изкъпя, после няколко часа с някоя мадама и десет хилядарки в брой.
— Десет хиляди! Ти си луд! Никога не бих ти платил толкова много!
Олни сви рамене незаинтересовано.
— Както искаш, господин Фридрих, ама няма да сторя нищо, ако не получа толкова. Сигурно ще ми се наложи да прекарам няколко годинки в затвора, а ми се ще преди това да инвестирам някъде една хубава сумичка, та като изляза, да си заживея като някой Бърмингам.
— Но това си е пладнешки обир!
Младежът отвърна с подигравателен смях.
— Ха, какво съвпадение! Баща ми беше пладнешки разбойник, та сигурно си го нося по наследство. Ама ако има крадец между двама ни, господин Фридрих, то значи аз го гледам право в очите. Ти ми плащаш надница, не помниш ли? Аз съм просто един честен, трудолюбив човечец, който знае как да се пазари, когато му дойде времето. Три или повече години в затвора е прекалено дълго време, та да съм доволен с мижавите подаяния, които плащаш обикновено. Накратко, няма да се навия за цент по-малко!
Густав го изгледа, присвил очи.
— Гарантираш ли, че Бърмингам ще бъде арестуван, ако се съглася?