— Гарантирам.
— Значи десет хиляди. Ако се провалиш, ще се озовеш в реката с прерязано гърло. Това поне мога да ти го обещая.
— Добър ден, шерифе.
Олни се изхили и почеса с пръст носа си. Олни беше очаквал, че ще има надмощие, когато се изправи пред шерифа, но се оказа, че този човек е разменил местата им.
— Аз ще отворя, Тизи — извика Раелин към задната част на къщата, където негърката къпеше Джейк. — Върши си работата!
Раелин пристъпи първо към прозореца и предпазливо погледна навън, за да се увери, че посетителят е някой приятел. Щом видя шерифа, побърза да отвори вратата, макар и изненадана.
— Райе, какво правиш тук?
В същия миг забеляза колко хора са се насъбрали на улицата пред къщата. Най-отпред стоеше Олни с белезници на ръцете. Внезапно Раелин разбра защо е дошъл шерифът. Олни най-сетне се бе появил, за да обвини мъжа й.
— Джефри не го е сторил, Райе — обяви тя без капка колебание. Вече беше твърдо убедена, че е невъзможно Джеф да е извършил подобна мерзост. Беше прекалено честен и благороден.
— Знам, че не е бил той!
— Бих искал да поговоря с него, Раелин — сериозно каза Райе.
— Тук ли е?
— Да — неохотно призна тя, отвори вратата и отстъпи назад, за да пусне едрия мъж в коридора. — Преди няколко часа Джефри получи нов, силен пристъп на главоболие и му сипах малко лауданум в храната, за да заспи и да му олекне. Вече трябва ефектът да е попреминал.
— Ще съм ти много благодарен, ако му кажеш, че съм тук.
Щом влезе в къщата, Райе се огледа.
— Има ли някой друг тук?
— Само прислужницата ми и Джейк. Елизабет и Фаръл се ожениха следобед и ще прекарат нощта в апартамента на Фаръл.
Широка усмивка разтегна устните на Райе.
Когато Раелин се качи в спалнята, Джеф вече беше станал и плискаше с вода лицето си. Щом тя влезе, той посочи с палец през гърба си към прозореца с изглед към улицата. Завесите бяха дръпнати встрани.
— Какво става там? — попита, докато бършеше лицето си. Какво правят всички тия хора пред къщата?
— Мисля, че ако погледнеш по-внимателно, скъпи, ще видиш, че сред тях е Олни Хайд. Райе Таунсенд чака долу, за да поговори с теб. Макар че още не го е казал, боя се, че е дошъл да те арестува.
Джеф уморено въздъхна и захвърли кърпата.
— По-добре да се облека.
Минути по-късно Джеф слезе по стълбите, прилично облечен в риза, панталони и високи до глезена обувки. Влезе в гостната, където го очакваше Райе, и се здрависа на бързо с приятеля си, преди да се обърне към влизащата тъкмо в този момент Раелин с подноса с кафе. Джеф чувстваше, че наистина се нуждае от ободряващата напитка, за да поразмърда мозъка си. Пристъпи към нея и си взе едната чаша от подноса.
— Сигурно вече си видял тълпата, Джеф — рече той и отпи още една глътка кафе, отвратен от това, което предстоеше. Олни се е погрижил да има подкрепления още преди да дойде да ми се обади. Кълне се, че ти си бил този, който е убил Нел…
— Знам какво си мисли той, Райе, но греши — възрази Джеф. — Не аз убих Нел. Казах ти какво се случи, и това си е самата истина.
— Джефри просто не може да е убил момичето, Райе — отново заяви Раелин, напълно убедена, което предизвика учудването на съпруга й. Тя с готовност остави ръката му да стисне нейната, но продължи с абсолютна увереност: — Ти го познаваш по-отдавна, отколкото аз. Би трябвало да знаеш по-добре от всеки друг, че Джеф просто не е способен да извърши подобно нещо.
Райе вдигна ръка, за да ги спре.
— Моля ви, Джеф, Раелин, оставете ме да довърша. Позволете да уверя и двама ви, че подозирам друг човек, но за да предпазя теб, Джеф, от онази тълпа навън, трябва да те отведа със себе си. Не те ли арестувам, онези хора вън може да решат да те линчуват. Хората на Фридрих са ги насъскали, че аз не си върша работата само защото си ми приятел. А сега искам да ми кажеш дали си забелязал нещо особено в човека, който ви нападна с жена ти. И двамата знаем, че е висок, бяга бързо и ако е бил способен да блъсне човек с твоя ръст в стълба на фенера, значи очевидно е доста силен. Сещаш ли се за нещо друго, което може да ти е убегнало? Забеляза ли краката му?
Джеф се втренчи в приятеля си, сякаш имаше побъркан пред себе си.
— Попита ме абсолютно същото и за краката на Олни, а отговорът ми все още си е не. Опитвах се да си спася живота и да попреча на този главорез да убие и жена ми! — Джеф заинтригувано свъси вежди. — Има ли нещо важно в краката му, което да е привлякло вниманието ти?
Райе сви масивните си рамене.
— Въобще не успях да се приближа до него. Просто се чудех не си ли забелязал дали няма достатъчно тесни крака, та да носи твоите обувки?