Джеф се облегна на канапето, а по лицето му се изписа учудване.
— Искаш да кажеш, калните обувки, които Кора опери в банята?
— Точно така.
— Защо ще иска човекът, убил Нел, да убива и мен? — попита Джеф, все още неспособен да мисли ясно. — Изглежда по-логично някой да я е убил, за да ме натопи.
— Олни каза, че мъжът, който го подгонил от конюшнята, бил много бърз, а това ме накара да си спомня колко изненадан бях самият аз от бързината му. Нападателят ви ме надбяга за нула време. Разбира се, не мога да твърдя със сигурност, че има някаква връзка между двата случая, но ми се струва доста странно, че и двамата с Олни бяхме впечатлени от едно и също нещо — колко бърз бегач е. Знам, че и ти никак не си бавен, Джеф. Но никога не си бил чак толкова бърз, че другите да ти гълтат така прахоляка. Мога само да си мисля… и да се надявам, че мъжът, който е убил Нел, е същият, който ви нападна. Ако е така, това определено доста ще ми улесни работата. Ще търся само един вместо двама души.
— Но въпреки това нито ти, нито Олни имате някакви улики как изглежда той — отбеляза Джеф. — Олни го е сбъркал е мен, но явно само защото онзи е довел Нел, след като е влязла в моята спалня, уж за да говори с мен. Олни каза, че мъжът бил висок, тъмнокос и облечен във вечерни дрехи, което напълно съвпада с моя вид по това време. Как ще откриеш такъв човек сред всичките хора, които живеят тук, в Чарлстън, след като дори не можем да отгатнем кой от гостите ми в онази нощ е отговарял на това описание?
Райе сви устни и шумно издиша, замислен върху въпроса.
— Това, Джефри, момчето ми, както казва нашият приятел Фаръл, е въпрос, който би накарал и самия дявол да оплете конците.
Тъкмо в този момент на вратата се почука. Райе даде знак на Раелин да си остане на мястото.
— Това ще да е Чарли. Сигурно ще рече, че хората навън започват да се изнервят.
Стана, отвори вратата и се оказа прав.
— Кажи, Чарли?
— Шерифе, Олни насъсква хората да се бунтуват. Да му запуша ли устата, или какво?
Райе изруга под носа си и раздразнено нареди:
— Кажи им да траят, Чарли! Ей сега излизаме с господин Бърмингам.
Като се върна и застана до стола си, той погледна Джеф право в очите.
— Най-добре е да излизаме вече, иначе Олни може да подкокороса оная сбирщина да нахълтат в къщата.
Райе неловко се покашля, докато Раелин, заслепена от сълзите си, като замаяна тръгна към трапезарията. Джеф тихо изруга, раздразнен от цялата история, особено от факта, че трябва да остави жена си сама в къщата, без да има кой да я защити освен Тизи и Джейк. Последва я в съседната стая и я притегли там, където Райе не можеше да ги види. Обърна я с лице към себе си и я притисна пламенно в жадна целувка. Устните й бяха солени от сълзите, но с готовност откликнаха на неговата настойчивост. Тялото й се стегна и се притисна към него, сякаш искаше да се слеят в едно и тялом, и духом.
Когато Джеф най-сетне се отдръпна от устните й, Раелин трепереше неудържимо и коленете просто не я държаха. Отмаляла се облегна на гърдите му и стисна очи, при което тънки струйки сълзи потекоха по нежните й бузи. Устните му се притиснаха към челото й в една дълга целувка, после Джеф чу как тя подсмърча.
— Ще ти донеса палтото — пресипнало промълви Раелин. Времето е доста мразовито.
Малко по-късно шериф Райе Таунсенд поведе отколешния си приятел по алеята пред къщата навън през бялата порта и по улицата към чакащата каруца. По-голямата част от сбирщината се състоеше от хора, които нито Райе, нито Джеф познаваха. По дрехите им можеше да се заключи, че са от по-бедните квартали на града, а следователно беше възможно на някои да е било платено, за да дойдат да създават размирици. Сега всички се развикаха, като упрекваха подигравателно шерифа, че защитава богатите си приятели и е настроен против обикновените работни хора като Олни например. Колкото до Джеф, не се въздържаха от обидни думи като „изнасилвач“ и „мръсен убиец“, а докато минаваше покрай тях, го заплюваха. Под изпълнените им с омраза и презрение викове лицето му, въпреки бронзовия си загар, потъмня още повече от гняв.
Раелин стоеше до прозореца и се опитваше да спре пороя сълзи. Преди около месец самата тя бе разтревожена от бездействието на шерифа и нежеланието му да арестува мъжа й. А сега я изпълваше ожесточено негодувание, че е позволил да се стигне до подобна ситуация. Буквално се беше оставил да го принудят да арестува съпруга й, въпреки че го смяташе за невинен в това престъпление.
Когато Джеф стигна до каруцата, Олни вече седеше в нея под зоркия поглед на заместник шерифа, който се мъдреше върху страничната преграда. Джеф понечи да се качи отзад при Олни, но Райе веднага го насочи към предната част на каруцата, а с това си спечели само още повече викове и освирквания.