— Смяташ да го пуснеш веднага щом се озовете вън от града, а, шерифе? — подвикна един гърлен глас откъм тълпата, докато шерифът се качваше в каруцата.
При тези думи Райе бавно се обърна и изгледа едно по едно лицата до каруцата. Много от тях погледна право в очите.
— Мислите си, че сте ме принудили да арестувам един убиец — прогърмя гласът му, при което всички млъкнаха. — Е, грешите! Просто искам да съм сигурен, че Джефри Бърмингам ще е в безопасност от вас и подобните ви. Не мисля, че той действително е виновен за убийството на Нел. — Внезапните подигравателни подвиквания накараха Райе да вдигне ръка, за да усмири дръзката тълпа. Макар че някои все още мърмореха, той продължи да говори, с което ги принуди да мълчат. — Като му дойде времето, ще видите, че това, което ви казвам, е самата истина. Но дотогава, помнете ми думите! Ако възникнат някакви безредици тук или в този квартал, или където и да е в града тази нощ, ще ви намеря. Видях лицата ви, някои съм виждал и преди, затова мога да ви изловя до последния, ако се наложи. Няма да позволя озверяла тълпа да върлува из града или да налага мнението си но този въпрос. Вече съм повикал подкрепления от съседните градове, за да съм сигурен, че законът и редът ще бъдат спазвани и уважавани.
22
Купър Фрай подпря рамо на тежката дървена врата и щом я избута, влезе в склада на Густав Фридрих. Веднага забеляза германеца в другия край на помещението, седнал зад масивното си писалище, където обикновено можеше да го намери човек напоследък. Явно заради сакатата му ръка вече не му се ходеше в шумните бардаци, където преди прекарваше повечето си време, зает с порочните си занимания с поне половин дузина жени наведнъж. Богатият германец можеше да си позволи да плаща за услугите им, но това очевидно напоследък не можеше да го откъсне от мрачното му настроение. Въпреки това сега Фрай беше дошъл с определена цел, а именно — да помогне на този човек да се освободи от известна част от богатството си.
Леденосините очи бавно се вдигнаха от книгите със сметките на склада и се спряха върху англичанина. По време на краткото им познанство, Густав Фридрих понякога бе намирал за особено забавно да слуша какво ново ще измисли Купър Фрай, тъй като този човек явно беше пълен с идеи, когато съзнанието му не е помътено от алкохола. Но иначе си беше пълен мошеник — в това не можеше да има и капчица съмнение. Густав още не беше забравил, че именно заради хитрите кроежи на Фрай бе загубил Раелин, а оттам и едната си ръка. Някой ден щеше да накара тази отрепка горчиво да съжалява за измамата си.
Като се облегна на масивния си стол, Густав забарабани с пръсти по писалището и се подсмихна иронично.
— Охо, Купър Фрай! На какво дължа тази чест? Рядко те виждам трезвен, значи трябва да е нещо важно. Какво е този път? Нещо ново или си дошъл за пари, както обикновено? Тъй като почти винаги това те води насам, чудя се единствено какво си готов да направиш този път, за да изкрънкаш няколко цента?
Без да чака да го канят, Купър се настани на стола срещу германеца.
— Понеже си държа ушите отворени, днес следобед разбрах, че са арестували Джефри Бърмингам за убийството на Нел. Та затова си помислих, че вече няма как да не ми платиш, каквото беше обещал.
— Че за какво ще ти плащам? — скептично попита Густав. Не си направил нищо, което да си струва парите.
Купър сви рамене.
— Ами ако не бях убил Нел, Джефри Бърмингам сега нямаше да е в затвора, а доколкото си спомням, ти ми беше обещал хиляда долара, ако направя тъй, че племенницата ми и онова конте да се разделят.
Германецът тутакси скочи на крака и яростно удари с длан по бюрото.
— Лъжеш! Вече говорих с Олни. Той ми каза, че е видял Бърмингам да убива момичето, така че какво искаш от мен? Да ти платя за нещо, което не си извършил?
Фрай се изсмя презрително, щом чу да се споменава името на съперника му. Онзи сополанко непрекъснато се вреше в краката му, щом реши да поспечели някоя пара.
— Олни се е объркал, както обикновено. Не Бърмингам уби Нел.
Очите на Густав искряха гневно, когато срещнаха нахалния му поглед.
— Защо направо не ми кажеш какво се е случило през онази нощ? Олни идва и ми разправя едно, сега пък ти — друго! Искам да знам кой от вас лъже и кой се опитва да ме измами.
— Ще задоволя любопитството ти — съгласи се Фрай. Никога не беше харесвал Густав и ако не беше богатството му, въобще нямаше да се занимава е този тиранин. — Виждаш ли, чух, че Олни смятал да заведе Нел, за да вдигне патардия в Оукли тъкмо по време на бала на Бърмингамови, ако племенникът ми не се съгласи да й даде пари. Затуй реших да ида и сам да поогледам наоколо, само че голям зор видях да си намеря кон всичките карети бяха наети от поканените на бала. Хм, когато най-сетне пристигнах, цялата олелия беше приключила. Рекох си, я за всеки случай да взема един фенер и да поогледам по-внимателно, просто да видя какво може да се е случило. И точно тогава се натъкнах на Нел. Лежеше с голяма рана на корема в единия от боксовете, самичка с бебето си. Болеше я много, ама ми се стори, че ще оживее, ако докторът й помогне.