Отначало си помислих, че Олни може да я е намушкал е ножа, дето видях захвърлен на земята. Но Нел ми каза, че някакъв непознат я наръгал. Каза, че отишла да търси Бърмингам, та за последен път да го предупреди как ще го посрами пред хората, ако не й даде каквото иска. Когато влязла в спатията му, видяла, че мъжът там не е Бърмингам, а някакъв съвсем непознат, който бърникал по една кутия върху бюрото. Нел каза, че веднага се опитала да се измъкне, но оня я хванал, допрял й ножа до гърлото и заплашил, че ще я заколи, ако изпищи. Заради дъжда навън всичко било много кално, пък оня не искал да си цапа официалните обувки, та затова я издърпал до леглото и седнал върху й, докато нахлузил някакви обувки на Бърмингам.
— Защо не я е убил направо в стаята на хер Бърмингам? Би могъл да си спести доста неприятности.
— По всичко личало, че бил някой от гостите. Сигурно не е искал веднага да намерят тялото й и да се дигне олелия, докато той е още в къщата.
Густав замислено издаде напред брадичката си, докато умуваше над чутото. После махна с ръка.
— Давай нататък!
— Мъжът я закарал до конюшнята и я намушкал. Смятал да я наръга и втори път, но Нел каза, че май чул някакъв шум. Явно точно тогава Олни е избягал от съседния бокс. Онзи хукнал след него, но Нел смяташе, че Олни се е измъкнал, щото скоро чула тропот на отдалечаващи се копита. Непознатият се върнал при нея, ама тя се престорила на умряла и май успяла да го заблуди. И тогава се замислих върху цялата история. Ей на, ти ми беше обещал хилядарка, ако скарам ония гълъбчета. Пък имаше и някакъв непознат, който щеше да излезе виновен за цялата работа. Тогава реших аз да довърша Нел. — Той рязко се изсмя. — Изпищя, като разбра какво съм намислил, ама туй хич не й помогна. Само че нещо не бях преценил подходящия момент. Видях от къщата да излиза някой с фенер и бързо изгасих моя. Скрих се в друг бокс, и тогава видях как самият Бърмингам излезе, за да огледа около конюшнята. Като намери Нел, се спря при нея. Тя още беше жива, та започна да му се лигави колко го обичала и колко съжалявала, че го лъгала за бебето. Скоро и племенницата ми дотърча да търси мъжа си. Ама като го намери, нещата изглеждаха тъй, все едно той е убил момичето. Хукна да бяга към къщата, все едно огън й гореше по петите.
— Така значи, Фрай! Хвалиш ми се, че си ги скарал, само че днес, като отидох в къщата на оная Далтън, за да видя твоята племенница, тя беше заедно с Бърмингам!
— Няма значение — махна с ръка Фрай. — Важното е, че ако не бях аз, Нел щеше все още да е жива, а Джефри Бърмингам нямаше да е в затвора, щото Нел щеше да каже на всички, че не той я е намушкал и даже че не е баща на бебето й. Като я гледах как си е загубила ума по тоя богаташ, бас ловя, че нямаше да го остави и ден да се мъчи в затвора, а веднага щеше да хукне да разправя истината. Можеше дори да се раздрънка и за туй, как съм я накарал да каже, че Бърмингам й е надул корема.
Густав не се опита да скрие подигравателните нотки в гласа си:
— И сега какво? Дошъл си да си искаш заплатата, а?
— Хиляда долара, както обеща, господин Фридрих! Иначе ще кажа на шерифа, че мъжът на племенницата ми не е тоя, когото търси, а че трябва да търси друг богат господин, дето да е бил на бала на Бърмингам.
Густав се намръщи при заплахата на англичанина. Вече беше дал на Олни десет хиляди долара и Бърмингам бе арестуван. Като знаеше и как всички са настръхнали срещу Джефри Бърмингам, Густав имаше всички основания да вярва, че не след дълго врагът му ще увисне, за убийството на Нел, а Раелин ще остане беззащитна вдовица. И тогава самият той ще получи всичко, което иска от нея. Сега Фрай би могъл да обърка нещата още преди обесването, но Густав нямаше намерение да позволи това.
— Ще ти платя хилядата долара, за да си държиш езика зад зъбите, Фрай — най-сетне отстъпи Густав с наперена усмивка. Извади малка каса от писалището си, отключи я и отброи нужната сума в златни монети. — Ако не ти дам това, знам, че ще изпълниш заплахата си и ще идеш да освободиш Бърмингам.
— В крайна сметка жена му ми е племенница, а както казват, кръвта вода не става. — Фрай събра монетите в кожена кесия и самодоволно тръгна, като се сбогува с ехидна усмивка.