— Проклятие! — изрева Густав и тресна с юмрук по писалището. Обърна се и тръгна из мрачните помещения на склада, крещейки: — Къде сте всички? Моргън? Чъни? Мъфат? Къде сте?
Не чу отговор и мина към по вътрешните помещения, докато най-сетне чу приглушените ругатни на мъжете, товарещи сандъците с оръжие.
— Моргън, къде сте се дянали всичките?
— Тук, сър, товарим пушките, както ни наредихте, та да ги пратим нагоре по реката.
— Засега забрави тая работа — остро нареди Густав. — За момента имам по-важна задача за вас. Купър Фрай си тръгна оттук преди малко. Станал е опасен за нашия бизнес. Искам да го… как да кажа? Да го избавите от страданията му. Фрай има в себе си кесия с пари. Погрижете се за него и тя ще ви е наградата. Можете да си я поделите поравно или както щете. Няма значение кой ще го стори, стига само устата на Фрай да бъде затворена по най-сигурния начин. Разбрано?
Купър Фрай се отдалечи от склада, безкрайно доволен, че притежава цели хиляда долара. Отдавна не бе оставал трезвени в момента бе твърдо убеден, че не може да направи грешна стъпка. Дори вече бе планират следващото начинание, с което да увеличи печалбата си, вероятно с още цели няколко хилядарки. За целта трябваше да иде при един стар познайник, когото от доста време усърдно избягваше. Този човек бе много по-опасен от германеца, но ако запазеше трезвия си разсъдък, не се и съмняваше, че ще излезе победител. В крайна сметка нали това беше щастливият му ден?
Беше наистина рядка гледка да се види как Купър Фрай мина по Мийтинг стрийт и влезе в най-добрата странноприемница в града. Не ходеше често там не защото не обичаше такива места. Просто обикновено не можеше да си позволи нищо съществено. Щом влезе, управителят и целият персонал — както всеки път — го изгледаха, сякаш е боклук. Досега винаги беше напускал това място дълбоко депресиран, което само го караше да пие още повече. Но сега поне в кесията си имаше достатъчно пари. Достатъчно, но за жалост не чак толкова, колкото му се искаше и колкото бяха необходими, за да се наслаждава на лукса, за който винаги бе копнял.
Благодарение на малкия подкуп, даден на една, попреминала първа младост, но иначе симпатична, камериерка, той се почувства успокоен, че бележката му ще стигне до стаята, наета от неговия познат. Все пак той тайничко я последва, докато се увери, че бележката е отнесена до точната стая. Камериерката я предаде на прислужника на въпросния човек и после забърза обратно към мястото, където работеше преди. Тихо си затананика някаква весела песничка. Докато внезапно ахна слисана една голяма ръка я бе стиснала за задника. Мигом се обърна с изпепеляващ поглед и още преди Купър Фрай да успее да се отдръпне на безопасно разстояние, го сграбчи за чатала и стисна толкова силно, че чак го накара да се изправи на пръсти.
— Повече никога не го прави, мръсник такъв! — изсъска жената, стиснала зъби. — Иначе ще ти откъсна топките! Разбра ли? И за да придаде тежест на думите си, тя стисна още по-жестоко, докато Фрай смутолеви някакви молби или обещания. — Разбра ли?
Фрай постепенно възвърна самообладанието си и изтупа дрехите си, колкото и да бяха мърляви. Като си придаде вид на някой богаташ, той се върна на първия етаж и излезе навън в мразовития следобед. Не се и съмняваше, че неговият познат ще дойде на уговорената среща, това определено беше в негов интерес. Разбира се, Купър Фрай се бе погрижил да избере място за срещата им, където двамата ще са достатъчно близо до други хора. Така биле къде-къде по-безопасно.
— По дяволите, Райе, трябва да ме пуснеш! — разгорещено настояваше Джеф, докато шерифът седеше, вдигнал крака върху бюрото. — Вече всички в Чарлстън знаят, че съм арестуван, а това значи, че жена ми е в опасност. Дали Густав, дали онзи мръсник, който ни нападна — всички ще си помислят, че им е паднала в ръчичките, докато аз съм удобно заключен и не мога да им попреча.
— Не си заключен, Джефри — отбеляза не без основание шерифът. Махна с ръка към единствената заета килия в шерифството. — Заключен е Олни. Ти си свободен. — Посочи широкото пространство, из което крачеше гостът му, сякаш на последния му трябваше напомняне, че се разхожда свободно из шерифството и съвсем по своя воля. — Всъщност, ако не спреш да кръстосваш напред-назад, скоро ще пробиеш дупка в дюшемето!
— Чуй ме, по дяволите! — сърдито възрази Джеф и се завъртя. — Не разбираш ли, жена ми е абсолютно сама в къщата на Елизабет, само с прислужницата си и с едно четири годишно дете! Те ли ще й помогнат, ако се случи нещо? Густав вече идва там, за да си я иска. А един Бог знае какво може да хрумне на онзи дявол с качулката, докато ме няма! Казвам ти, Райе, трябва да ме пуснеш!