— Наградата, която носиш със себе си. Ще я взема, ако нямаш нищо против.
— В ризата ми е, ама ако се опитам да ти я дам, хората ще си помислят, че се опитваш да ме обереш и ще повикат шерифа.
Моргън се замисли върху тази възможност само за миг. Фридрих никак нямаше да остане доволен, ако и шериф Таунсенд бъде въвлечен в цялата история. Пък и самият той нямаше да се зарадва особено.
— Да идем по-близо до кея, където няма толкоз много народ, та да ни видят. — Когато Фрай се поколеба, ножът отново бодна отпуснатите сланини около кръста му. — Тръгвай, преди да ми е свършило търпението!
Купър Фрай неохотно се подчини. Когато се отдалечиха от по-оживените места, той започна да съблича палтото си. Още преди да го е смъкнал и от втората си ръка обаче, той яростно замахна и удари Моргън по лицето толкова силно, че ножът изхвърча и собственикът му залитна назад с насълзени от болка очи. В следващия миг Купър грабна оръжието и го заби в мекото шкембе на доскорошния си нападател. Когато отново го измъкна, Моргън нададе някакъв гъргорещ звук и се строполи на колене, Фрай доволно се подсмихна и след миг мъжът се свлече сгърчен в краката му. След това Фрай се огледа — никъде не се виждаше никой. Щастлив ден наистина, мислеше той, докато се отдалечаваше от местопрестъплението.
Купър Фрай едва се бе унесъл в сън, когато внезапно бе събуден от злокобен, нисък, мяукащ вой, от който студени тръпки полазиха по гърба му. Очите му мигновено се отвориха и той предпазливо ги завъртя в орбитите им, докато погледът му попадна на нещо огромно и чудовищно, надвесено над него. Нямаше лице, само широка, абсолютно черна, лишена от изражение маска, в която само две дупки служеха за очи. Първо помисли, че сънува. Втората му мисъл беше много по-ужасяваща. Самият той беше човек, почти лишен от съвест — имаше само някакви закърнели остатъци от това чувство, които никога не го тормозеха. Само че имаше много живо въображение и се ужасяваше от духове. Беше убеден, че къщата на дядо му, където бе отраснал, беше пълна с призраци — по-късно там бе открит закован с дъски кладенец, пълен със скелетите на почти дузина мъже. А сянката, която се беше надвесила сега над него, съвсем приличаше на адско привидение.
— Призрак! — панически прошепна Фрай, тъй като гърлото му просто отказа да нададе очаквания писък. Мигом си спомни за Моргън. В крайна сметка това се беше случило преди около два-три часа. А дали не беше някой ужасен дух от миналото му, когато е решил, че ще му е от полза да отнеме нечий живот? Отдавна бе забравил имената на много от жертвите си.
В този миг, сякаш не беше и без това достатъчно изплашен, ужасеното съзнание на Фрай се сети за друга възможност, още по-лоша. Дали черната фигура не е предвестник за смъртта му?
Панически задраска по таблата, опитвайки да се изправи, и изграчи:
— Да не си банши? Чух те да виеш!
— Събуди се, човече! Не си чул нищо друго освен един разгонен котарак под прозореца — присмя му се студен глас. Тихият безмилостен кикот ужаси още повече Фрай. — Е, някои наистина ме мислят за пратеник на сатаната, а и честно да си кажа, имат основания.
Докато Фрай се опитваше да си изясни какво става с помътеното си от съня съзнание, нов ужас смрази кръвта му. Лунните лъчи проблеснаха върху дълго острие. От стегнатото му на буца гърло се откъсна сподавен вопъл, усетил как смъртоносният ръб се притиска към гръкляна му.
— Съветвам те да не трепериш толкова силно — предупреди го привидението с преувеличена загриженост. — Имам удивително стабилна ръка, но дори и така може да се случи нещо непредвидено.
В отговор Фрай успя само да изгъргори някакво сподавено съгласие.
Маската отново се изкикоти.
— Кажи ми — попита той, — имаш ли представа кой съм?
Фрай панически закима. За най-голямо съжаление знаеше точно кой е тук с него. Този, който първи бе намушкал Нел.
— А знаеш ли защо дойдох?
— Аз… оставих ти бележка да се срещнем, приятелю, но ти така и не се появи.
— Не съм някой от мърлявите ти приятели и не ме наричай повече така! — изръмжа стържещият глас, а ръбът на острието се помръдна заплашително.
— Ккак желаете да ви наричам, милорд?
— Така е по-добре. — Ножът съвсем леко бе отдръпнат. — Как разбра, че съм тук, в колониите, а и къде да ме намериш?
Фрай надали можеше да мисли трезво, докато съзнанието му бе изцяло заето с остротата на оръжието до гръкляна му. Макар че натискът беше понамалял, все още ножът се намираше прекалено близо до вените му.
— Моля ви, ще ви кажа, само ми дайте да дишам!
Злобно присмехулно изсъскване се разнесе от тъмната маска, но натискът мъничко отслабна.