— Мисли, преди да говориш, Фрай. Няма да търпя лъжи.
— Знам, милорд. Ами, първо, Нел още беше жива, когато я открих в конюшнята. Помогнах й да мине в отвъдното наистина, та тъй довърших това, което вие започнахте. Но преди това Нел ми каза, че се натъкнала на някакъв непознат, който кълцал с ножа си ковчежето на племенницата ми в спалнята на Бърмингам. Помислих си, че това може да е бил само един от тримата души, които се интересуват от тази кутия. И тъй като сте човек с вкус, предположих, че ще ви открия в най-добрата странноприемница в града. Пък и си помислих, че приятелите ви ще решат да пратят именно вас да се погрижите за работата, тъй като нали сте най-… ъъ, най-експедитивен.
— Дъщерята на Барет не ти е никаква племенница, нахално копеле такова! Не си придавай важност пред мен. Ти си само един прост моряк, който има добра памет, стига да е трезвен, а някога е имал късмета да попадне на един кораб с истинския Купър Фрай, преди вълните да го отнесат в морето и да се удави.
Застаряващият моряк се изсмя.
— Да, младият Куп много обичаше да дрънка за семейството си. И по-добре за мен, де. Запомних историите му за това, къде живее и кои са неговите роднини, и то достатъчно добре, че да заблудя и собствената му сестра.
Негова светлост се изсмя язвително.
— Да, а и за наше най-голямо съжаление успя да я придумаш да отплава за колониите.
— Винаги съм си мечтал да се заселя в тая част на света, ама всеки кораб, на който се качвах, все плаваше за някое друго място. А да убедя лейди Барет за предимствата да се живее тук, не беше особено трудно, особено като се има предвид с какво презрение се отнасяха хората към нея и дъщеря й, след като лорд Барет ритна топа. Туй със сигурност беше най-добрият начин, който можех да измисля, за да се добера дотук, тъй че се направих на много беден и й се примолих да ми даде пари назаем, че да доплавам дотук.
— А така остави мен и другите двама да се чудим дали можем да ти се доверим. Аз веднага сметнах, че не можем, затова и те последвах. В края на краищата моя бе вината, че онова писмо попадна в ръцете на Барет. Моят глупав късмет накара прислужника ми да обърка Барет с човека, с когото е трябвало да се срещне в действителност, а най-голямата глупост от страна на Барет беше, че е бил на грешното място в грешното време. Е, разбира се, не помогна и това, че пратеникът до Франция е бил забавен по пътя. Но всичко това вече няма значение. Барет е мъртъв благодарение на теб, а в момента и аз, и приятелите ми трябва да се тревожим за това, къде се намира информацията, която той пазеше, за да представи на процеса си. Като се има предвид през колко ръце трябваше да премине онзи документ, за да стигне до краля, надали може да го вини човек, че Барет беше толкова предпазлив. Не склони да се довери даже на онези, които искаха да му помогнат. Всъщност, ако не беше ти с хитрия си план да се представиш за брат на жена му, Барет щеше да занесе в съда своите доказателства и аз и приятелите ми щяхме да бъдем арестувани. Затова май трябва да ти бъда благодарен, но се чудя какво си намислил сега. Ако си открил писмото и смяташ да го използваш срещу нас, бъди сигурен, имам начини да се разправям с хора като теб. Затова, питам те направо, какво искаш от мен?
— Наистина намерих писмото, милорд, тъкмо както сте предполагал. А и като го поогледах, разбрах защо толкова се бояхте да не би да попадне в ръцете не на когото трябва. Най-малкото щяхте да загубите живота си. Не се и съмнявам, враговете на Англия щяха да спечелят немалко от това писмо, което посочваше наред с другите неща и слабостите в отбраната на нашата войска. Колко жалко, че вашите подписи стояха най-отдолу. Ако не беше това, нямаше да стигате чак до такива крайности, като се опитвате да си го върнете.
— Подобни знания могат да ти донесат смъртта, Фрай — предупреди го стържещият глас.
— О, да! Пределно ясно ми е, милорд. Точно затова не съм споменавал и думичка на никого по въпроса.
— Само че доста се забави да дойдеш с тези новини при мен. Нел е мъртва вече повече от месец.
— Трябваше да събера кураж, милорд. Особено както бях напуснал Лондон, без да ви се обадя и така нататък. Страхувах се, че ще ме накълцате е тоя ваш нож, ама най-сетне реших да рискувам и да ви кажа всичко като честен човек, какъвто съм си. Лорд Марсдън презрително се изсмя.
— Някак все не мога да ти повярвам, Фрай. Знам те колко струваш.
— Е, щях ли да ви потърся, ако не исках да ви дам писмото? Макар че негова светлост все още подозираше някакви скрити користни цели, любопитството му надделя.
— Къде откри писмото? В ковчежето на Барет, както предполагах ли?