Тих кикот някъде наблизо накара Джеф да примижа срещу фенера, окачен на пътеката между килиите. Очите му се взряха в мрака отвъд кръга светлина и едва тогава забеляза младият негодник, който беше станал причината за всичко това.
— Добър ден, Бърмингам — поздрави го Олни, арогантно ухилен. — Как се чувстваш тая вечер? Сигурно не знаеш, ама спа доста. Даже шерифът си помисли, че ще откараш така до сутринта. И май сметна, че спокойно може да те остави.
— Я млъквай, Олни — сопна му се Джеф. Въпреки пулсиращата болка в главата си, огледа внимателно пялото помещение с килиите и откри, че няма никой друг освен него и Олни. Въпреки усещането, че главата му всеки миг ще експлодира, той се приближи, олюлявайки се, до вратата и понечи да я отвори. Само че със слисване разбра, че не поддава. Яростно я разтърси, облегна чело на решетките и се загледа по дългия коридор, водещ към задната част на постройката.
— Мътните да те вземат, Райе, ела да отвориш тая врата! — изрева той с цялата сила на дробовете си. — Нямаш право да ме държиш заключен тук!
Къдравият нехранимайко се подхилкваше развеселено и излегнат на леглото в килията си, скръсти ръце под главата си и кръстоса крака.
— Шерифът и заместникът излязоха преди малко. Един тип дотърча да им каже, че в някакъв пансион имало човек с прерязано гърло. Тук сме само двамцата с теб, Бърмингам. А тъй като гледам, шериф Райе май искаше да те подържи тук мъничко, колкото да ти покаже кой е шефът.
— Ще му кажа аз кой е шефът — закани се, ръмжейки, Джеф, а в този миг забеляза връзката ключове, окачени високо на една кука от другата страна на тесния коридор. Отиде обратно до леглото, вдигна го и на бърза ръка го тресна в земята, като така отчупи единия дървен крак. По същия начин откърти и другите три, а с тяхна помощ разкова и рамката.
Това беше достатъчно да накара Олни да седне на ръба на своето легло и да се разхили с цяло гърло.
— Знаех си, че имаш ужасен нрав, Бърмингам!
— Още нищо не си видял, Олни — увери го Джеф, докато най-сетне откъртваше страничната греда на леглото. По размери съвсем точно отговаряше на нуждите му — беше малко по-висока от неговия ръст.
Джеф взе гредата и се върна до решетките на килията си. Мушна я между металните пръти, стиснал здраво единия й край, и като я плъзна между решетките, насочи другия край към ключовете. Намести я в халката им и много внимателно откачи връзката от стената. Доволно ухилен, плъзна металната халка надолу по дървения прът и ключовете се озоваха право в ръката му.
Олни наблюдаваше последните му действия много съсредоточено. Сега затвори устата си, усетил, че е зяпнал от изненада. Забелязал някаква надежда и самият той да се измъкне, се приближи към решетките на килията си, а през това време Джефри отключи неговата и излезе навън. Негодникът облиза устни, вече предвкусвайки свободата, която би могъл да получи, ако успее да склони другия мъж да му помогне.
— Ъъ, Бърмингам, какво ще кажеш да ме пуснеш и мен? Казвам ти, не съм сторил нищичко, заради което да заслужавам години наред да гния в затвора…
— А какво ще кажеш за опит за убийство? — рязко го попита Джеф. — Както може да свидетелства икономът ми, ти се опита да ме убиеш, когато с наемниците на Густав нахлухте в къщата ми.
— О, но онова беше просто гадна случайност, Бърмингам — примоли се Олни и протегна умолително ръка, надявайки се другият да отстъпи. — Моля те, трябва да разбереш, че не съм искал да те убия. Пистолетът ми сам гръмна.
Джеф се прицели с връзката ключове и ги метна право към куката, откъдето ги беше взел. Щом те увиснаха на мястото си, подпря ръце на кръста си и тъжно поклати глава, сякаш горчиво съжаляваше за точния мерник.
— О, и аз не исках да ги хвърля там, Олни. Съжалявам. Те просто се закачиха на куката по една гадна случайност.
Олни изсумтя почти като слон мъжкар.
— Да, бе! Как ли пък не! А ти си гаден лъжец, Бърмингам!
Усетил, че болките в главата му са понамалели, Джеф реши, че се чувства достатъчно доволен от себе си, за да подхвърли една ехидна усмивка към младия нехранимайко, докато минаваше покрай килията му.
— Също като теб ли, Олни?
Раелин се събуди, стресната от нещо, но без да знае точно от какво. Остана неподвижно в леглото си, опитвайки се да определи какво я е събудило, наострила слух за шумовете в къщата. Чу се някакво далечно тупване и разтреперана, тя зачака да чуе още нещо с надеждата, че ще е от някоя съседна къща.
Чу се още едно тупване и изскърцване на стол по голите дъски на пода на долния етаж. Раелин мигом скочи от леглото. Ужасена, тя затърси пипнешком робата си сред измачканите завивки. Откри я и бързо я надяна. Препъна се в чехлите си и ги обу, като през цялото време си мислеше какво трябва да стори. Ако шумовете долу действително бяха предизвикани от човек, то нямаше абсолютно никаква надежда това да е мъжът й, който се е върнал. Преди да тръгне, Райе Таунсенд й бе казал, че ще държи Джеф заключен заради собствената му безопасност. Не можеше да допусне и че Елизабет или Фаръл се връщат. Когато двамата младоженци заминаваха, те бяха съобщили, че ще се върнат най-рано в неделя вечер, а дотогава оставаше още цял ден.