Свита на топка в мрака и затаила дъх, за да не я чуе маскираният, Раелин чакаше все по-уплашена, а сърцето й направо щеше да изхвръкне. Мъжът дишаше учестено. Доста странно за човек, който може да бяга тъй бързо. Всъщност дъхът му свистеше така, сякаш е болен от някаква странна болест. Не би било редно човек с подобни физически умения да се задъха само като върви. Тогава Раелин си спомни и как й се беше сторило, че той влачи крака си. А това определено не съвпадаше с предположението на Райе, че този човек тичал за удоволствие. Може би се е заблудила и това не е същият човек, който ги беше нападнал в мъглата. Но пък качулката и наметалото бяха същите.
Свита в тъмното си скривалище, Раелин обмисляше дали има някакви шансове да стигне до трапезарията, преди мъжът да я открие и да препречи пътя й. Като се има предвид колко тежко и бавно се движеше той, може пък и да има шансове за успех.
В тишината на очакването Раелин чу как входната врата се отвори и мигом застина, наострила слух. Стъпките на посетителя съвсем скоро бяха приглушени от килимчето в коридора, така че нямаше как да ги разпознае. Но очите й се разшириха от тревога, щом забеляза как тъмната фигура измъкна изпод наметалото си нож. Обърна се и тръгна към трапезарията бързо, но препъвайки се.
Съзнанието на Раелин заработи трескаво. Тизи не беше заминала достатъчно отдавна, че да има възможност новодошлият да е Фаръл. Така че кой друг освен Джефри би могъл да влиза в къщата?
Раелин не се сещаше за друга възможност — това трябваше да е мъжът й. Изпълзя изпод масата и както беше зад гърба на непознатия, притича към коридора, опитвайки се отчаяно да нагласи ударника на пистолета. Тази задача се оказа далеч по-трудна, отколкото бе предполагала и тя мислено проклинаше пъкленото изобретение. Когато стигна до вратата на преддверието, маскираният тъкмо излизаше от трапезарията.
Райе Таунсенд погледна към коридора, чул бързите й стъпки. Но така и не забеляза как убиецът влезе в преддверието и как ножът полетя към него.
— Райе, внимавай! — изпищя Раелин.
Шерифът се хвърли встрани, но прекалено късно. Острието се заби в гърдите му и той се олюля. В следващия миг рухна назад към един стол и бавно се свлече на пода. Остана там, опитвайки се немощно да хване дръжката на ножа.
Убиецът се приближи към шерифа, явно с намерението да го довърши. Раелин, стиснала зъби, най-сетне успя да натисне механизма, зареждащ пистолета. Той щракна на мястото си тъкмо в мига, в който мъжът издърпа ножа от гърдите на Райе, изтръгвайки от него и вик на болка. Замахна с ръка назад с намерението да забие ножа, този път смъртоносно. В този миг пистолетът стреля и куршумът прониза ръката на убиеца. Адското изчадие изрева от болка и ножът изхвърча встрани. Стиснал ранената си ръка, той се загърчи, а дъхът му свистеше през дупките в маската. После се олюля и се обърна с лице към Раелин, а лунните лъчи, проникващи през прозорците на преддверието, се отразяваха зловещо от очите му, скрити зад дупките в качулката. Въпреки болката, звярът изръмжа с гърлено съскане:
— Кучка! Все пак ще те убия!
Залитайки, тръгна напред, а през това време измъкна отнякъде кърпа и я уви около кървящата си ръка. После отново закуца напред, но макар да вървеше бавно и тежко, на Раелин й се струваше, че я настига неумолимо.
Ръцете я боляха от силния откат при изстрела. Дори и да имаше достатъчно време да зареди оръжието отново, пак не би успяла заради неудържимо треперещите си пръсти. Стиснала зъби, за да преодолее страха, тя запокити вече безполезното оръжие към врага си. Уцели го по лицето и той тихо изруга от болка, но продължи, накуцвайки, да напредва към нея.
Раелин знаеше къде иска да иде. Навън! Знаеше, че сега животът й зависи от това.
В кухнята в последния момент се сети да заобиколи стола, в който се бе блъснала по-рано. След миг отвори задната врата и излетя през покритата веранда. Чула близо зад гърба си тежките неравни стъпки, тя изтича на двора и погледна през рамо, само за да види как преследвачът й неумолимо наближава. Миг по-късно се блъсна в нещо кораво и стабилно.
— Раелин!
Познатият глас бе последното, което бе очаквала да чуе, но определено й донесе неописуема радост. Само че не биваше да забравя, че точно зад тях има един демон с нож в ръката, който жадува за кръв и е готов да убие и двама им.
— Джефри, внимавай! Той намушка Райе!
Джеф бе тръгнал от затвора абсолютно невъоръжен. Сега избута Раелин зад гърба си и се стегна, за да посрещне врага с голи ръце. Противникът му вдигна острието високо над главата си, но Джеф сграбчи черното наметало и с един силен ритник с коляно в слабините накара негодника да се превие надве с полусвистящ, полузадавен стон. За по-сигурно веднага повтори удара си.