— Знаеш ли, караш ме да се чувствам… тя потърси дума или израз, който да опише обзелото я смущение и все пак да не създава впечатление, че е оглупяла от любов хлапачка. Но как би могла чрез изтърканите сравнения да опише чувствата си?
— Как те карам да се чувстваш? — попита Джеф, а устните му отново се разтегнаха на една страна.
Неспособна да сдържи усмивката си, Раелин свенливо вдигна очи. Не, не би могла да отрече пред себе си, че духът й сякаш полита, когато е близо до него.
— Чудесно.
— Чудесно ли? — Изумруденият поглед изпитателно се взря в очите й, търсейки точния смисъл на думите й. Джеф бе нащрек. Веднъж вече се беше изгубил в страстния пожар на очите й. С неописуема наслада бе занесъл младата си невеста до брачното им ложе, но в последния миг, преди да достигне до удовлетворението, бе спрян от едно неочаквано събитие. В спалнята им нахлуха банда разбойници, които отвлякоха съпругата му и я скриха в склада на Густав Фридрих. Самият Джеф изпадна в безсъзнание, когато един оловен куршум го одраска по главата. Негодниците си помислиха, че са го убили. Но той повика брат си и няколко приятели, между които и шерифа Райе Таунсенд и неговия заместник. Всички заедно щурмуваха сградата, където германецът и неговата армия главорези държаха в плен Раелин, и победиха негодниците. Но, уви, по-късно Джеф бе жестоко разочарован: шерифът Райе заяви, че Фридрих не може да бъде арестуван по простата причина, че вуйчото на Раелин, Купър Фрай, е измамил този човек и го е накарал да мисли, че я е купил от него.
Само няколко часа след безопасното завръщане на съпругата му в Оукли Джеф се сблъска с друг вид тормоз. Една бивша негова служителка му отправи такива обвинения, които сериозно подкопаха вярата на жена му в неговата чест и достойнство и тя се уплаши от по-голяма близост помежду им. И така онова, което Джеф пламенно се надяваше да е началото на един преизпълнен с любов и страст брачен живот, вместо това се превърна в хладно съжителство.
През следващите две седмици двамата се отнасяха един към друг учтиво и мило, но някак сковано. Хранеха се заедно и разговаряха, но спяха поотделно. Джеф стискаше зъби и едва търпеше. От време на време наистина му се приискваше да прати по дяволите джентълменската си сдържаност. Жена му бе твърде красива и привлекателна, за да може той равнодушно да пренебрегва близостта й. Затова и умишлено прекарваше много време вън от дома. Занимаваше се с деловите си задължения: корабната компания, дъскорезницата, коневъдната ферма или пък надзираваше събирането на по-ранните реколти заедно с помощника си.
— В какъв смисъл чудесно, мила моя?
Раелин сви рамене. Не искаше да издаде как се разкъсва между страха и желанието.
— Просто чудесно.
— Тогава позволи ми да отбележа, че и самата ти изглеждаш чудесно — промълви той, а очите му проникваха през фината тъкан на дрехата й, която, вместо да прикрива, само подчертаваше женствените й форми.
Под пламенния поглед на тези потъмнели от желание, кристално дълбоки изумрудени очи Раелин се почувства като пиле, притиснато в ъгъла от гладна лисица. Знаеше колко наблюдателен е Джефри и беше сигурна, че само една усмивка от нейна страна ще бъде изтълкувана като покана да изпробва доколко категоричен е отказът й. А тогава щеше да й се наложи най-сетне да реши дали да пренебрегне обвиненията на Нел и да го приеме с отворени обятия. Разкъсвана между желанието и страха, в този момент Раелин просто не можеше да реши. Някакво слабо вътрешно гласче я призоваваше да запази самообладание и да остане хладно дистанцирана, здравият разум й подсказваше, че е добре да държи този мъж далеч от себе си, докато се увери напълно в почтеността му. Но въпреки това младото й тяло копнееше за трепетната възбуда, която бе позната с него, макар и за толкова кратко време. Объркана и изпълнена с нерешителност, Раелин с безмълвно отчаяние се питаше: Какво да правя? Какво да правя?
Реши с непринудена забележка да опита да установи тон на хладна вежливост. Надяваше се така да преодолее този миг на колебание.
— Хората ти се справят невероятно бързо с новата къща на Кора, Джефри. С това темпо до една седмица ще е готова. Сигурна съм, че знаеш колко много искат Кора и семейството й отново да имат собствен дом.
Раелин млъкна, осъзнала, че дърдори като пълна глупачка, почти без да съзнава какво казва. Но как, за Бога, би могла да се държи непринудено и уверено, когато тези изпитателни зелени очи направо я поглъщаха? Всеки път, щом погледът му се плъзнеше по залепналата влажна материя върху гърдите й, я парваше споменът за онези кратки мигове в плен на страстта, когато езикът му мъчително бавно бе пълзял по меките й зърна. Чудно, но дори и само мисълта за това събуди някаква изгаряща жажда дълбоко в тялото й.