— Не знаех, че си женен, Фаръл.
— Не съм. И никога не съм бил.
— Искаш да кажеш, че си присъствал на раждането на дете?
— Бях там, когато Елизабет роди Джейк. Едно време мъжът й ми беше много близък приятел. Когато го убиха, аз отнесох тялото му до дома и го погребах. През същата нощ започнаха родилните болки на Елизабет. Гърчех се като червей на кукичка, докато най-сетне акушерката се появи на вратата и ми показа бебето. През цялото време Елизабет не извика нито веднъж, но чувах разни шумове, които ми подсказваха колко страда. Когато всичко приключи, коленете ми бяха като от кашкавал.
— Значи познаваш Елизабет отдавна — заключи Раелин.
— Запознах се с покойния й съпруг, Емъри, още в началото на кариерата ми като боксьор. Сприятелихме се. Той отиде да поработи в Джорджия, а когато се върна, ме запозна с годеницата си. Тя беше дошла заедно с родителите си на гости при него. Реших, че Елизабет е най-красивата жена на света, но, разбира се, тя вече бе сгодена. Аз бях кум на сватбата им. Останалото е дълга история. Преди да убият мъжа й, той пропиля на комар всичките им пари и остави Елизабет в много тежко положение. След смъртта му тя дойде да работи при мен и помогна много бизнесът ми да процъфти. От парите, които печели, Елизабет непрекъснато заделя по нещичко за бъдещето на момчето. Казва, че иска той да има по-добро начало в живота, отколкото баща му.
— Сигурна съм, че Елизабет ти е много благодарна, задето си й помогнал, когато най-много се е нуждаела от помощ. Оттогава сигурно многократно си доказвал приятелството си към нея.
Фаръл не отговори. А и какво би могъл да каже, когато нямаше представа какво изпитва към него чернокосата му красавица?
Гостите останаха до много по-късно, отколкото бе очаквала Раелин, а когато най-сетне започнаха да се разотиват, вече минаваше полунощ. Тя стоеше до мъжа си край входната врата и благодареше на гостите, че са ги почели с присъствието си. Хванала ръката на Джефри, тя често-често се облягаше на нея, изтощена от дългия ден. И въпреки фантазиите си за нощта пред тях, не знаеше дали ще е в състояние да остане будна дори докато се съблече.
— Ти беше възхитителна, скъпа — прошепна й Хедър, когато двете се прегърнаха.
— Благодаря ти, че беше тук, когато най-много се нуждаех от теб — промълви Раелин с нежна усмивка. — Изглежда, все още има няколко девойки, които не могат да се примирят, че съм им откраднала Джефри.
— О, така е! — Хедър грациозно махна с ръка към отдалечаващите се в нощта карети. — Направо виждам как се пукат от яд, че Джефри вече е зает.
Джеф обгърна с ръка крехките рамене на Раелин и я притегли към себе си.
— Като гледам, хората няма да спрат да обсъждат бързата ни сватба поне до Коледа.
— Ами! Няма да спрат толкова скоро, помни ми думите — предупреди го Брандън и тихо се изсмя.
— Прав си — призна Джеф с въздишка. — Ще приказват, докато остареем и посивеем.
— Така си по-близо до истината. — Брандън потупа брат си по гърба. — Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но хората ще продължат да приказват, докато идем в гроба, а може и тогава да не ни оставят да почиваме в мир.
— А ти не си мисли, че ние сме защитени от подобна участ — през смях предупреди съпруга си Хедър и улови ръката му.
— Да, и това го знам — съгласи се Брандън и погали големия й корем. — Но поне за това бебче не приказват толкова много, колкото за Бо.
Хедър се изкикоти.
— Така е, защото Джеф и Раелин привлякоха вниманието към себе си и ни спасиха.
Брандън я грабна на ръце. После бързо занесе жена си до стъпалата на очакващата ги карета. Последното, което Раелин видя, бе как Хедър се надвеси от прозорчето и им помаха за сбогом, като се хихикаше заради опитите на Брандън да я придърпа обратно в прегръдките си.
Докато един развеселен слуга затваряше входната врата, Джеф последва примера на брат си и грабна Раелин на ръце, за да я отнесе в спалнята. Щом ги видяха, Кора и Кингстън се ухилиха и поклатиха глави.
Въпреки плановете на Раелин как да приключат вечерта, сега тя се чувстваше напълно изтощена. Когато Джеф я остави върху леглото, тя въздъхна доволно и изу сатенените си пантофки. Някой от слугите бе махнал покривката на леглото и сега тя удобно се изтегна в свежестта на хладните чаршафи, доволна, че най-сетне може да отдъхне.
— Ще трябва ти да ме съблечеш — усмихна се тя и плъзна пръсти по ръкава на мъжа си. — Иначе трябва да повикам Тизи.
— Няма нужда да я викаш, щом аз съм насреща и горя от желание да те обслужа. — Похотливата усмивка на Джеф можеше да надмине по изразителност физиономиите и на най-големия развратник. Той безцеремонно я обърна по корем и започна да разкопчава копчетата на гърба й.