Слезе от коня и се зае да накладе огън, в случай че Раелин е наблизо и иска да се върне. После разседла жребеца и го отведе до потока. Когато конят наведе глава, за да пие вода, погледът на Джеф попадна върху парченце прозрачен, обшит с дантела, муселин, увиснало на един храст наблизо. Взе го и внимателно го огледа на светлината на огъня. Стомахът му се сви, когато разпозна плата от муселинената рокля, с която Раелин бе слязла за разпита на шерифа.
Джеф знаеше, че не може да се мери с Илайджа, но все пак беше научил някои следотърсачески умения от скаута. Когато излизаше от Оукли, бе направил голям кръг около къщата, за да разбере накъде е тръгнала Раелин. Най-сетне откри следи от нечие забързано преминаване през храсталака. С надеждата, че е сгрешил и че жена му не е била чак толкова заблудена, та да поеме именно към мочурището, той все пак бе последвал оскъдните дири. И ето, тук, при потока, откри парчето плат, което потвърди страховете му.
Обходи с поглед дърветата наоколо и внимателно се взря в сенките. Отчаяно се надяваше да види жена си, сгушена в някое закътано местенце, за да се пази от студа. Уви, нищо. Колкото и да не му се искаше да приеме този факт, Раелин вероятно се страхуваше от него повече от всичко и всеки друг. Но тя беше някъде тук, в пустошта, сама, трепереща от студ и страх. Молеше се само наистина да е сама, а не в компанията на убиеца на Нел. Този, който бе взел Ариадна, бе побягнал в същата посока, несъмнено за да не бъде преследван. Джеф се надяваше той да е стигнал много по-далеч от Раелин, но ако по някаква причина човекът е решил да се върне назад, а и ако поне малко умееше да разчита следи, може да е забелязал следите на Раелин. Ако е забелязал подобни парченца разкъсан муселин, надали ще е побягнал панически. В такъв случай Раелин ще е оставена на милостта на този мъж и Джеф можеше само да се надава, че човекът, откраднал Ариадна, не е бил убиецът.
Тази мисъл се оказа възможно най-лошата компания, когато Джеф се опита да поспи. Смразяващите кръвта видения, как Раелин е в смъртна опасност, нападаха непрестанно съзнанието му и го караха да се взира ужасено в пламъците на огъня. Развиваше се между желанието да набие малко разум в красивата й кестенява главичка и още по-силното желание да я прегърне и да знае, че е в безопасност. И така Джеф прекара цялата нощ буден, обсаден от мрачните си мисли.
12
Лунните лъчи се отразяваха във водата в шепите на Раелин. Тя се взираше в блесналата течност, но не виждаше нищо друго освен образа на Джефри, надвесен над тялото на Нел с кървавия нож в ръка. Смътно си спомняше, че е избягала от стаята си преди два дни без някаква определена цел, тъкмо когато следобедът угасваше. Тласкана от надигащия се панически страх и стремежа да избяга, преди мъжът й да се върне в къщата, тя не беше взела никаква храна. Дори не се сети да потърси наметало, с което да се пази от студа през хладните есенни нощи. Веднъж нощува между корените на огромен дъб не много далеч от къщата, а втората нощ прекара сред високите треви на някаква поляна. Почти не се беше замисляла за храна, макар че не беше хапвала нищичко в деня, преди да избяга. После намери малко горски плодове и два сладки картофа, изпаднали от някоя каруца след събирането на реколтата. Картофите изяде сурови. Поизтри ги от пръстта и трябваше със зъби да отхапва кората им, защото нямаше нож. А след това не беше яла нищо повече.
Раелин бавно се озърна в мрака, а водата изтичаше от пръстите й, без да я усеща. Потънала в черните сенки на нощта, местността й беше напълно непозната. Би могла да е на две, на десет, на сто мили от къщата, дори и в друг свят. Струваше й се, че цяла вечност е вървяла през пущинака.
Уморено отмахна от бузата си няколко кичура коса, която вече представляваше оплетена на възли маса, пълна с клонки и сухи листа. Често й се бе налагало дори да спира, когато косата й се заплиташе в някой клон или бодлив храст. Съжаляваше, че по-рано не я е отрязала поне наполовина, защото пръстите вече я боляха от усилията често-често да я освобождава от тръните.
Ако знаеше, че ще избяга, Раелин поне би сплела косите си. Но след като бе отпратила Тизи в желанието си по-скоро да остане сама, Раелин се бе сресала сама с намерението да си легне преди залез слънце. После мислите й отново я бяха повели през жестоките събития от изминалия ден. Като ранено животно съзнанието й беше спряло да се подчинява на разума. Тласкана от страха, че когато Джеф се върне, ще започне да я разпитва какво е видяла в действителност, тя се бе поддала на паниката и бе избягала, без да се замисли как ще оцелява без храна, без подходящи дрехи и обувки. Все още носеше същата муселинена рокля и леки кожени пантофки, които бе облякла за срещата с шериф Таунсенд.