Раелин вдигна очи към нощното небе и се опита да разбере къде се намира. Прекарала по-голямата част от живота си в Лондон, тя почти не се беше заглеждала в движението на небесните тела. Сега луната й се стори по-ниско, отколкото преди малко. Сигурно бе много късно. Мисълта, че може да се намира много далеч от Оукли, я изпълни със странна меланхолия. Искаше й се отново да излее болката си в сърцераздирателни ридания, но тихото бухане на нощна птица откъм едно дърво на близо й напомни да бъде предпазлива.
Знаеше, че напълно е изгубила представа за посоката, но още по-лошо бе, че не знаеше какви животни има по тези места, а и дали някой убиец не броди наоколо в търсене на друга жертва. Ако Джеф наистина беше невинен, както твърдеше, то тогава истинският убиец несъмнено още бе на свобода, може би дори в същата тази гора. Нима имаше по-добро място, където да се скрие от шерифа? Спомни си за хвалбите на Олни, че се крие от ръката на закона именно в дивата пустош. И сигурно той не беше единственият, който да се сети за това скривалище.
Ако пък Джеф действително е убил Нел в пристъп на ярост, тогава тя трябваше да изясни пред себе си още една заблуда: какво представлява всъщност този човек? Благородният рицар от представите й сега й изглеждаше като герой от някаква детинска измислица. Образът, който си беше създала за него, бе прекалено съвършен, прекалено красив, благороден и достоен за възхищение, за да бъде реалистичен. И все пак въпреки съмненията й сърцето на Раелин плачеше и я уверяваше, че греши, че Джеф е именно такъв, дори още по-добър, и че тя е пълна глупачка, задето се съмнява в него.
Кървавата сцена от конюшнята отново проблесна в съзнанието й и я накара да се сгърчи от внезапно отвращение. Стомахът й се сви и спазмите я задавиха. Повдигаше й се, но стомахът й беше празен. Прималя й, а когато се отпусна на петите си, притисна ръка към оросеното си от пот чело. Земята под тялото й беше влажна и студена. През тънките й дрехи проникваше смразяващ хлад и караше цялото й тяло да трепери. Трябваше да се изправи, иначе щеше да се простуди до смърт.
Само благодарение на волята си Раелин успя да стане на крака. Облегна се на някакво дърво наблизо, за да реши накъде да поеме. Нямаше представа къде се намира, а ако искаше да оцелее, трябваше по някакъв начин да определи накъде да тръгне, за да се измъкне от лабиринта на гората и да се върне в цивилизацията.
Накъде да върви? Помътеното й съзнание просто не можеше да се справи с този проблем. В тъмнината смътно се различаваше някакво хълмче, близо до потока, където бе коленичила да пие вода. Изкачи се на върха му и бавно се огледа в кръг, но навсякъде гората изглеждаше съвсем еднаква. Не се виждаше и следа от пътека или път.
Нямаше смисъл да тръгне на посоки. Доколкото можеше да прецени в момента, пред нея имаше две възможности. Или да се опита да стигне до Чарлстън, или да тръгне към Хартхейвън. Двете места се намираха в противоположни посоки, а имението Оукли беше разположено точно между тях, доста по-близо до плантацията на Брандън, отколкото до града. Ако иде в Хартхейвън, ще трябва да разчита на любезността и съчувствието на роднините на Джеф. Не се и съмняваше, че Брандън и Хедър биха я приели сърдечно, но така би ги поставила в трудно положение — щеше да ги кара да я пазят от родния брат на Брандън.
Ако реши да иде в Чарлстън, ще бъде съвсем сама в един град, където не може да разчита на никого. Ще трябва да се издържа сама, да си намери работа и подслон — точно както очакваше, че ще й се наложи, когато пристигна от Англия. Вече няма да може да се възползва от привилегията да е госпожа Бърмингам, съпругата на един от най-богатите мъже в областта. Вероятно дори и хората, които ще се чудят дали Джеф не е наистина виновен за убийството на Нел, ще я заклеймят, че е самонадеяна и дръзка, задето е напуснала дома си. Всички ще презират една непокорна и невярна съпруга. Но й се струваше, че би могла да понесе подобно отношение, но не и да рискува да разедини семейство Бърмингам, към което до преди така се гордееше, че принадлежи.
Решила, че ще се опита да стигне до Чарлстън, Раелин се замисли как да определи в коя посока се намира градът. За първи път в живота си съжаляваше, че не е слушала учителите си, докато й обясняваха откъде изгрява и залязва луната през различните годишни времена. Но съжаленията нямаше да й помогнат.