— Кой живее тук? — промълви тя немощно и сънено.
— Един приятел, викат му Червения Пийт — отвърна Джеф, докато слизаше от коня си. Завърза юздите на Маджестик на побития наблизо кол, метна на рамо дисагите от седлото и я погледна. Устните му леко се помръднаха, когато се опита да се усмихне. — Червения Пийт някога е бил свещеник, така че се дръж прилично, мадам. Сигурно няма да пропусне да ни даде някой и друг урок.
— Сам ли живее?
— Имал е жена и син преди години, но и двамата са умрели при една епидемия. След смъртта им Пийт станал нещо като отшелник.
Джеф вдигна ръце, за да смъкне Раелин от седлото, но тя се отдръпна, обзета от внезапен страх. Колебливо го погледна в очите и видя как той скептично повдигна вежди.
— Ако смяташ цяла нощ да стоиш тук, по-добре е отсега да знаеш, че няма да ти правя компания. Самият аз смятам да облека сухи дрехи, да хапна нещо и да се наспя като хората.
При мисълта за храна поведението на Раелин коренно се промени. Очите й с копнеж се отправиха към хижата. Струваше й се, че не е слагала и залък в устата си поне от няколко месеца. Стомахът й вече беше спрял да къркори, но само при мисълта за храна й прималяваше.
— Хайде, Раелин, идвай — нареди Джеф и безцеремонно я свали на земята. Хлътналите й бузи подсказваха колко дълго време не е яла нищичко. Тя може и да оставяше гордостта и страхът да ръководят постъпките й, но той нямаше да й позволи подобна глупост. — Трябва да се храниш заради детето ни.
Раелин сепнато извърна глава, слисана, че Джеф знае това.
— Откъде разбра?
— Кора ми каза.
— Но тя как е разбрала? — прошепна Раелин, още по-учудена. — Никому не съм казвала нито думичка.
— Да, добре си пазила тайната, да не кажеш даже и на мен — кисело измърмори Джеф. — Кора сигурно сама се е досетила. А колкото до мен, мадам, трябва да се извиня. Бях прекалено погълнат да те любя всяка нощ, че не съм се замислил колко пъти си пропуснала цикъла си. — Като замислено наведе глава, той я изгледа изпитателно: — В кой месец си?
Раелин скръсти ръце пред гърдите си и се извърна, за да избегне проницателния му поглед.
— Малко след втория месец.
— Явно не си помислила за състоянието си, когато си хукнала като подплашен заек — безмилостно я жегна Джеф. — Но пък и това не е първият път, когато ме изкарваш пълен злодей, без да ми дадеш възможност да ти обясня нещата или да се защитя.
Язвителният му тон накара бузите на Раелин да пламнат, но въпреки изтощението и глада, тя все пак намери у себе си сили да възнегодува.
— Какво очакваш да си помисля, когато те виждам до една мъртва жена с кървав нож в ръката и с дрехи, целите в кръв? Ако помниш, ти заплаши Нел, че ще я удушиш, ако отново дойде в Оукли!
Джеф изръмжа от гняв и раздразнение.
— Ако действително смяташ, че съм способен на подобно долно престъпление, значи нямаш и капчица доверие в мен. Както и преди, пак ме обвиняваш, без да си ме изслушала. Нито един съдия не би осъдил престъпника, без да му даде правото да се защити. — Той изсумтя презрително. — Но ако ти седеше на съдийската скамейка, вече сигурно щях да съм увиснал на въжето. — Джеф видя как прекрасното й лице се сгърчи от борещите се в душата й чувства, докато тя се мъчеше да открие уместен отговор. Само че той вече се беше наслушал на логиката й. — Сигурен съм, че няма да искаш да стоиш заедно с един убиец, скъпа, затова те оставям сама да си търсиш легло.
Джеф се обърна и завърза кобилата за стълба, спря до Маджестик, колкото да извади пушката от калъфа на седлото и после се отправи решително към хижата. Заблъска с юмрук по грубо одяланите дъски на вратата, но отвътре не долетя никакъв отговор.
— Пийт? — извика Джеф. — Тук ли си?
Отново никакъв отговор. Джеф пристъпи в колибата и се огледа. Нямаше и следа от домакина, затова отиде до вратата на малката спалня в дъното на къщата. И там нямаше никой. Хижата бе пуста.
Щом се върна във всекидневната, Джеф огледа цялото помещение. Забеляза признаци, че къщата е била напусната преди не повече от час, а може би дори и само преди няколко минути. Знаеше, че Червения Пийт има навика да се измъква през задната врата, щом види да се приближават посетители — просто така, за по-сигурно. Но в този случай старецът беше оставил доста гостоприемна обстановка за гостите си.
В каменното огнище гореше весел огън, а над него димеше голям железен котел, пълен с вода. Пред огнището имаше грубо одялана дървена маса и два примитивни стола. В единия ъгъл на масата се виждаше голяма глинена купа и до нея лежеше черпак. Наблизо, върху дъската за рязане, подканващо се мъдреха парче пушено еленско месо и кухненски нож. А до тях Джеф откри бележка, надраскана с едър почерк: