„Може да ме няма няколко дни, Джефри. Чувствай се като у дома си.“
Джеф стовари дисагите на единия стол, съблече мократа си мушама и надникна в купата. Едва тогава забеляза, че жена му се е приближила и стои на прага. Не си направи труда да я погледне, когато попита:
— Обичаш палачинки, нали?
За кой ли път Раелин усети, че устата й се пълни със слюнка само при мисълта за храна. Гласът й прозвуча немощно дори за собствените й уши, когато отвърна:
— Да. — Смъкна от раменете си влажното одеяло и се приближи към Джеф, за да надникне иззад гърба му към храната. — Скоро ли ще се върне приятелят ти, Джефри?
— Не — отвърна Джеф доста рязко. Все още не можеше да надмогне гнева си. Очевидно жена му би се чувствата много по-спокойна, ако домакинът бе останал в дома си — явно никак не й се щеше да остава насаме с него. Ако не беше изтощена до смърт и отмаляла от глад, сигурно пак би хукнала нанякъде сама. Но пък и той сигурно пак би тръгнал подире й, за да я върне.
Джеф небрежно махна към бележката, без да й дава повече обяснения. И сама можеше да прочете написаното. Нямаше нужда един предполагаем убиец да я глези.
Раелин огледа набързо надрасканите изречения и нещастно въздъхна. После предпазливо се озърна из помещението. Беше се надявала, че въпросният Пийт ще е у дома си и ще служи като буфер между двама им, но явно се бе лъгала. За първи път откак бяха женени, двамата с Джеф щяха да са напълно сами под един покрив, без жива душа наоколо. Преди време може би щеше с радост да посрещне тази възможност, но не и сега, когато страшните спомени за видяното в конюшнята все още тровеха съзнанието й. Само мисълта за подобно усамотение я караше да се чувства ужасно уязвима и беззащитна.
Погледът й бавно обходи стаята. По всичко личеше, че тук живее човек, напълно изолиран от цивилизацията.
— Защо му е трябвало на този свещеник да се откъсва така от хората?
— Никога не съм го питал. — Джеф смяташе само бегло да погледне към жена си, но погледът му остана прикован в окаяната й фигура. Въпреки това мъжката му гордост отказваше да отстъпи така лесно пред съжалението, не и когато тази жена продължаваше да гледа на него като на касапин. Липсата на доверие у нея го беше ранила като отровно острие.
В далечния край на масата лежеше отворена библия. Джеф използва този предлог, за да се отдалечи от Раелин. Взе книгата и я приближи към светлината на огъня, за да види на кое място е отгърната.
— Ха, Притчите… — тихо се изсмя. — Трябваше да се досетя, че Пийт ще е склонен да ни предложи не само гостоприемството си, а и малко поучения.
— Какви поучения?
Дълбокият глас на Джеф изпълни притихналата стая.
— Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер, сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба, тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
Раелин почувства как страните й пламват. Никога не беше срещала този свещеник, но се почувства така, сякаш той я упреква лице в лице.
— Но как е възможно Червения Пийт да е разбрал?
Джеф затвори библията, остави я настрани, и отново погледна жена си.
— За нас? Не си мисли, че е имал откровение свише, скъпа. — Насмешката в гласа му не можеше да бъде сгрешена. — Видях се с Пийт на идване, но още тогава той вече знаеше какво се е случило в Оукли.
— Знаеше ли и за това, че съм избягала?
Джеф рязко кимна и тя удивено попита:
— Как така отшелник като него ще знае какво става в плантацията? Тя наблизо ли е?
— Доста далеч е оттук, но по тези места новините се разнасят с вятъра, скъпа. Не мисля, че има много неща, за които Пийт да не е чувал. Виж само как е разбрал точно кога да се измъкне от къщата. Вероятно ни е видял да приближаваме и е духнал през задната врата.
Раелин не можеше да проумее подобно поведение.
— Защо му трябва на приятелят ти да освобождава къщата си за нас?
Джеф многозначително вдигна вежди.
— Може би, защото е много мил човек. Или пък има достатъчно мозък, че да не застава между един мъж и жена му, когато двамата трябва да избистрят нещата помежду си.
Почувствала внезапен хлад, Раелин обгърна с ръце раменете си в мокрите дрехи. При мисълта, точно сега да „избистря нещата“ с Джефри Бърмингам, и последните останки от решителността й я напуснаха. Все пак тя вирна брадичка с изражението на истинска мъченица: