— Не — промълви, — той просто оставя разни послания, за да покаже какво мисли за съпругата. Очевидно не му пука какво може да е сторил съпругът.
Джеф не можа да сдържи хапливия си отговор:
— Може би просто Пийт, за разлика от теб, не съди хората при първия признак за неприятности. — Като се приближи до камината, Джеф клекна и започна да хвърля цепеници в огъня, за да го подкладе. После додаде: — Но пък няма защо точно ти да се тревожиш за мнението на Пийт. Посланието от притчите явно е отправено към мен, не към теб. — Изправи се и изтупа ръце, после небрежно махна към купата на масата. — Сигурно ей онова е посланието му към теб.
Раелин погледна в оказаната посока, но беше прекалено изтощена, за да й е до решаване на гатанки. Забелязал недоумението й, Джеф се приближи към масата, топна черпака в купата и като го вдигна, изля от него в златиста струя рядкото тесто.
— Пийт ме попита дали обичаш палачинки. Оставил ти е продуктите, за да ги изпържиш. А ако не ти харесва неговото меню, знай, че нося и храната, която Кора е приготвила.
— О! — беше всичко, което успя да продума Раелин.
Джеф извърна лице и се постара да надмогне напиращото в душата му съжаление към нея, породено от окаяния й вид. Умишлено бавно съблече жакета и ризата си и ги увеси много внимателно на облегалките на столовете. Когато реши, че отново може да погледне жена си, без да се размеква, тя вече се олюляваше като зашеметена. Джеф тихо изруга, наясно, че е загубил битката. В този момент тя изглеждаше така, сякаш всеки миг ще рухне изтощена на пода.
— Седни, Раелин — нареди той и я сложи да седне на стола, после клекна до нея. Внимателно повдигна брадичката й и загрижено огледа изнуреното й лице и натежалите клепки. — Трябва ми само минутка да заведа конете в обора и да им дам малко зоб и сено. Като се върна, ще се погрижа за нашите нужди. Дотогава не мърдай. Разбра ли?
Гладкото й чело се набръчка лекичко, сякаш от нея се изискваше особено трудна задача.
— Да.
Джеф се върна скоро точно както беше обещал. Внесе в хижата и едно голямо дървено ведро, което бе открил, окачено под стряхата. Раелин все още седеше, където я беше оставил, а главата й клюмаше под напорите на съня. Когато Джеф избута масата встрани и постави ведрото на пода пред огнището, тя сепнато отвори очи и примигна озадачено:
— Какво смяташ да правиш с това? — попита с усилие и немощно махна към ведрото.
— Това, скъпа моя, е твоята вана.
Джеф уви кухненски парцал около дръжката на котела с вряла вода, напълни с нея коритото, после доля още две кофи студена вода от кладенеца пред къщата и най-сетне окачи повторно напълнения котел обратно над огъня. Порови в дисагите и измъкна калъп сапун и кърпа.
— Не е зле човек винаги да е подготвен за подобни случаи — пошегува се той, като размаха принадлежностите за къпане.
Само че шегата му остана неоценена. Жена му продължаваше да се взира пред себе си с празен поглед, а когато той пристъпи към нея, Раелин проговори с безжизнен глас:
— Моля те, Джефри, искам само да поспя.
— След като се изкъпеш и нахраниш, мадам. В никакъв случай преди това.
Изправи я на краката й и Раелин уморено изпъшка, но остана неподвижна и безучастна, докато ловките му пръсти разкопчаха гърба на изпокъсаната й мокра и мръсна рокля. После я плъзна надолу по тялото й заедно с ризата и долните й гащички и остави дрехите да се свлекат на пода около глезените й.
Прекалено изтощена, за да изпитва каквото и да е друго освен непреодолимо желание за сън, Раелин не се възпротиви, когато Джеф я обърна с лице към себе си. Но когато той се наведе, за да събуе чорапите й, Раелин трябваше да се подпре на голото му рамо, за да не падне. Под вледенените си пръсти почувства бронзовата му кожа, топла и изпълнена с живот, точно както и мъжа пред нея.
Раелин чу ахването му и сведе поглед, за да види как той се взира в грозните, възпалени пришки, обезобразяващи краката й. Засрамена, сви пръсти, за да се опита да скрие полепналия по краката й мъх, примесен със засъхнала кръв.
— Чудя се как въобще все още можеш да вървиш — измърмори мъжът й.
— Мъхът ми помогна — нещастно промълви Раелин и тежко въздъхна. Изправи се, без да се опитва да прикрие голотата си. Бе толкова изтощена, че не можеше дори и да се изчерви, когато погледът му обходи стегнатите й гърди и зърната, потъмнели до тъмнорозово заради бременността. Дори когато погледът му се плъзна към коремчето й, тя можеше само да го гледа като вцепенена.
Промяната в тялото на жена му беше съвсем лека, но определено доловима, стига човек да иска да я забележи, помисли си Джеф. А той е бил толкова погълнат да получава удоволствие от съпругата си, че въобще не е обърнал внимание на признаците.