— Ваната ти е готова, Раелин — тихо рече той и протегна ръка към нея.
Раелин чувстваше коленете си съвсем омекнали, затова и не помисли да откаже предложената помощ. Послушно хвана ръката му и се подпря на нея, когато вдигна крак и опита с него водата. Беше приятно топла и обещаваше хубаво да я загрее след намръзването, но пък опари пришките й и те я засмъдяха. Въпреки това и въпреки умората Раелин напълно разбираше колко отчаяно се нуждае от тази вана. Надяваше се само да не е чак толкова изтощена, че да заспи, докато опитва да се къпе.
Като стъпи във ведрото, кръстоса глезените си и се потопи в приятната топлина с дълбока доволна въздишка. Известно време остана така, със затворени очи, наслаждавайки се на отпускащото действие на водата, докато едно внезапно плисване не я извади от унеса. Сепнато погледна през пръските вода и усети, че сапунът се плъзга по корема й, докато потъва към дъното на ведрото. Джеф я гледаше, повдигнал високо едната си вежда.
— Нали няма да стоиш там цяла вечност, мадам? Ще ми се да хапна и самият аз да се изкъпя, преди да заспим.
— Би ли ми подал една кана топла вода? — примоли се Раелин, а гласът й прозвуча глухо от умората. — Трябва да си измия косата.
Джеф видя как Раелин потърка с юмруче едното си око, също като дете, което вече умира за сън.
— Трябва ли ти помощ за косата?
— Ами, май че да. Едва държа очите си отворени — отвърна тя със слабо гласче, а клепките й, потъмнели от умора, сякаш всеки миг щяха да се затворят.
— Да те изкъпя ли цялата?
Главата й клюмна и заплетената й коса провисна пред лицето.
— Както искаш, все ми е едно — въздъхна.
Джеф коленичи до ваната, притисна раменете й към сгъвката на ръката си. Тя безучастно се отдаде на грижите му, почти без да съзнава как той търка лицето и тялото и. Но когато сапунът се плъзна между бедрата й, очите й мигновено се отвориха и тя панически се изправи, срещнала развеселения му поглед.
— Много си бил старателен! — обвини го Раелин, шокирана.
— Мама ме научи да се старая така още когато бях съвсем малък. Казваше, че нищо не бива да остане неизкъпано. Освен това, вече безброй пъти съм те докосвал там и нито веднъж не си ме обвинявала, че съм прекалено дързък. Ако не друго, поне даваше признаци, че ти е приятно — подразни я той.
— Сама ще се изкъпя там, благодаря — категорично отсече тя. — А ти може да ми измиеш косата.
Джеф нещастно въздъхна.
— Голяма пуританка си станала, мадам. Само преди няколко дни ми даваше да те къпя цялата, дори и там.
— Както сам отбеляза, това беше преди няколко дни, а сега сме си сега.
— Значи сега положението е „гледай, но не пипай“, така ли?
— Нещо подобно… поне докато си изясня нещата.
Търпението на Джеф беше вече сериозно изтъняло след бягството на младата му съпруга от дома и след дългото търсене из пущинака. Щом разбра, че е жива и горе долу здрава, облекчението му бързо отстъпи пред дълбокото негодувание от постъпката й. В нов пристъп на гняв той вдигна каната с вода и без да я предупреди, изля цялото съдържание върху главата й.
Задавена и плюеща вода и коса, Раелин го погледна ядно през струйките по лицето си:
— Да не смяташ да ме удавиш за това, че не ти давам да си играеш с мен?
— Просто ти мия косата, нищо повече — лаконично обяви Джеф. Разтърка главата й със сапуна и започна да разпенва косата й с коравите си пръсти.
Тя го погледна с бунтовническо изражение.
— Ще ме скалпираш, като търкаш така!
— Но поне косата ти ще е чиста. А в момента за нея не може да се каже подобно нещо. Какво си правила, да не си падала в никоя зеленясала локва? — Джеф се досещаше, че случаят е бил именно такъв, защото по кичурите на косата й все още се виждаше полепнал жабуняк. — В косата ти има достатъчно боклуци и гадинки, че да нахранят цяло ято птици.
— Гадинки! — изпищя Раелин и панически скочи на крака. — Махни ги от мен!
— Спокойно, жено. Точно това се мъча да направя.
— Какви гадинки?
Джеф се опита да скрие смеха си, но той напираше в думите му:
— Точно като онези слузести неща, които обикновено се въдят в блатата. И няколко нормални буболечки.
Раелин простена. Понякога закачките на мъжа й можеха направо да я побъркат.
— Джефри Бърмингам, ако казваш това само за да ме изплашиш, повече никога няма да говоря с теб!
Той мушна под носа й някакъв странен бръмбар, и тя отново подскочи с писък. Като пощуряла задърпа косата си и потръпна от отвращение. Джеф се запревива от смях, но за това получи един удар с мокрия сапун в лицето. Все още ухилен, най-сетне се опита да я успокои: