— Нека свърша с миенето на косата ти, мадам, а ако и тогава са останали някакви животинки, ще ги махна с гребена.
— Махни ги веднага!
Джеф зацъка с език.
— Търпение, скъпа моя. Всяко нещо с времето си.
Раелин знаеше колко упорит е Джеф. Познаваше неотстъпчивостта му, затова реши, че няма да е особено разумно да го предизвиква.
— Добре, но колкото може, по-бързо, нали? — примоли се с по-тих мек глас. Само че не успя да потисне поредните тръпки на отвращение при мисълта, какви ли твари пълзят из косата й.
Джеф омекна.
— Добре, скъпа. Седни във ваната и наведи глава назад.
Раелин послушно наведе глава и Джеф започна да разресва сплетените кичури, но макар да се стараеше съвестно да маха боклуците, погледът му все се отплесваше към блестящите й гърди, показали се над водата. На светлината на огъня изглеждаха като големи златисти плодове, но колкото и да му се искаше да вкуси сладостта им, знаеше, че тя не би го позволила — не и докато не реши дали да му вярва, или не.
Когато най-сетне изчисти косите й, Джеф ги изми и изплакна с чиста вода. После здравата разтърка мокрите къдри с кърпата и й подаде друга, с която Раелин да се изсуши. Жена му се зае да попива капките от тялото си и Джеф се отпусна назад, седнал върху прасците си, загледан в нея. Подобни гледки бяха прекалено силно изкушение. Затова побърза да се обърне и започна да разтяга преносимата си постеля върху пода. Провери дрехите си, прострени върху столовете, и се оказа, че ризата му вече е изсъхнала.
— Засега можеш да облечеш това — рече той и я подхвърли на жена си. — Ще изпера роклята и бельото ти и ще ги простра пред огъня. После ще видя какво можем да стъкмим за хапване.
— Благодаря — тихо промълви Раелин и успя да се усмихне, когато го погледна. — Много мило, че правиш всичко това, след като обикновено жената трябва да готви и пере.
— Като гледам колко си уморена, подозирам, че може да заспиш, докато готвиш. А лично аз не искам да вечерям овъглени палачинки. Освен това вероятно готвя по-добре от теб. Двамата с Брандън често ходехме на лов и бивакувахме в гората, та трябваше сами да се грижим за храната си. Ако щеш вярвай, но сто на сто съм по-добрата готвачка от двама ни, мадам.
— Радвам се, че поне един от нас е в състояние да свърши нещо — немощно промълви тя. — Не мисля, че някога съм се чувствала толкова изтощена.
— Нека ти е за урок, та да знаеш за друг път какво е да бродиш из мочурището. — Очите му за пореден път се плъзнаха по тялото й, преди то да изчезне под огромната му риза, която й стигаше до под коленете, а макар че нави ръкавите няколко пъти, раменете й падаха чак до лактите. Все пак Раелин, изглежда, беше доволна, че може да облече нещо сухо, а не мокрите си кални дрехи.
Джеф си наложи да отвърне поглед от очарователната гледка и за да отклони мислите си от изкусителните възможности, започна да пере дрехите на жена си.
Раелин усети, че изпитва нещо повече от благодарност за ризата. Мъжката миризма и приятната мекота на ленената тъкан, която се докосваше до голите й гърди, й напомниха за страстта, споделяла някога със собственика на дрехата, за неговата нежност и внимание. Нима бе възможно един толкова грижовен и внимателен мъж да се превърне в чудовище, способно да убие една млада майка?
Най-сетне Джеф се зае с приготвянето на храната. Сложи тигана да се загрее над огъня, после наряза достатъчно еленово месо и за двама им. Скоро вече сипваше тестото за палачинки върху намазнения тиган.
Неустоимият аромат като магнит привлече Раелин към тигана. Тя вдъхна дълбоко благоуханието на цвърчащата палачинка и почти заскимтя в очакване.
— Наистина умирам от глад, Джефри.
— Сигурно — измърмори Джеф, докато обръщаше палачинката. — Не си взела никаква храна за из път.
— Ами, всъщност въобще не обмислих заминаването си — призна си тя. — Просто исках да избягам, преди да се върнеш.
Джеф вече и сам се беше досетил за това.
— Мислиш ме за чудовище, мадам.
— Досега повече съм мислила за теб като за моя рицар в блестяща броня, но понякога малко се колебая.
Джеф обърна тигана и изсипа палачинката върху една чиния.
— Ето, това ще ти помогне да дочакаш останалите — рече той, като й подаде палачинката. — Почакай да изстине малко.
Предупреждението му обаче закъсня. Раелин вече си беше опарила пръстите, докато се опитваше да хване горещата палачинка. Духна на изгореното и върху храната и храбро отхапа голямо парче. Реши, че вкусът си е заслужавал изтърпяната болка. Затвори очи и с невъобразимо удоволствие задъвка още парещата палачинка.
Джеф гледаше жена си, наклонил глава на една страна, усмихнат накриво и с повдигната вежда.