Раелин обидено вдигна брадичка.
— Досега не съм ти го казала, сър, но се бях запътила към Чарлстън, когато ме откри.
Зелените очи се впиха в нейните.
— Беше се запътила да си търсиш белята в мочурището, мадам. Щеше да убиеш не само кобилата, а и себе си!
— И смятам да ида там! — упорито продължи тя.
— Прекалено късно е да мислиш за анулиране на брака ни — сърдито отвърна той. — Бременна си с моето дете и ако не го искаш, то аз със сигурност го искам!
Раелин притисна треперещата си ръка към гърлото си и се втренчи изумено в Джеф.
— Моето… моето дете ще остане с мен, където и да ида!
— Забравяш нещо, мадам. Бременна си с нашето дете, то не е само твоето. Остават ни седем месеца да изясним къде ще живее това дете, ако ти наистина искаш да напуснеш дома ми. Дотогава призовавам те да помислиш за доброто му. Надали ще можеш сама да си изкарваш прехраната, още по-малко пък да гледаш едно дете както трябва.
— Бих могла да работя за Фаръл Ивс, точно като Нел — възрази тя. — Не съм некадърна и мога да измислям рокли.
В светлите му зелени очи се появи някаква ледена твърдост, която накара Раелин да се отдръпне назад. В един безумен миг си помисли, че може би точно това е видяла Нел в очите му, преди ножът да се забие в тялото й — тази ледена острота, която би могла да прониже и метал.
— Щом така желаеш, няма да те принуждавам насила да останеш моя жена.
Челюстта на Раелин увисна, когато осъзна, че с глупостта си го е подтикнала да отстоява гордостта си. Вече добре знаеше колко упорит става той, когато някой се опита да го изнудва или насилва за нещо.
Красивото му лице се беше стегнало в стоическа гримаса и хладните зелени очи се впиваха в нея.
— А на първо време, опитай се да хапнеш нещо.
Раелин се опита да преглътне заседналата в гърлото й буца. Когато бе напуснала Оукли — струваше й се, че е било преди цяла вечност, — се чувстваше объркана и изплашена. Сега все още изпитваше същите чувства, но страховете й бяха много по-сложни и заплетени. Странно, но сякаш в сърцето на тази плетеница лежеше страхът, че Джеф може наистина да реши да се разведе с нея.
Може би така ще е по-добре за него, мислеше си мрачно Раелин. Засега всичко, което му беше донесла, бяха неприятности и тормоз, все заради нея. Можеше само да гадае кое ще е следващото бедствие. Откак се бяха венчали, Джеф беше нападан, прострелян, обвинен в бащинство на едно извънбрачно дете и наскоро заподозрян в убийство — все заради нея или от нея.
Стиховете от библията отново прокънтяха в съзнанието й. „Тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.“
— … С добро, а не със зло…
Раелин се сепна, разбрала, че е проговорила на глас. Смутено погледна към Джеф и откри, че той се взира в нея, сякаш се опитва да разгадае мислите й.
Пръстите й трепереха, когато вдигна вилицата си и отчупи парче палачинка. Започна да се храни, но мълчанието между тях тежеше като олово върху сърцето й. Доскоро апетитната храна сега й се струваше с вкус на трици. А доколкото можеше да отсъди по стегнатите мускулчета по бузите на мъжа си, предполагаше, че и той се чувства по същия начин.
Времето пълзеше бавно като охлюв. В пълно мълчание приключиха с храненето, Джеф разчисти масата, а Раелин изми тенекиените съдове и прибори в дървено ведро. Последен за миене беше тиганът, но беше оставен доста близо до огъня, та когато Раелин го хвана, изпищя от болка. Джеф моментално се озова до нея, грабна изгорената й ръка и я мушна във ведрото със студена вода. След миг я извади и като натупа сода по пръстите й, отпори лента плат от ризата си и я уви около пръстите и дланта й.
Раелин трепна от болка, когато стисна превързаните пръсти със здравата си ръка.
— Не знаех, че още пари.
— Очевидно — отвърна Джеф и посочи с палец през рамото си към постланите на земята одеяла, после тръгна към вратата. Ей там ще си в безопасност. Предлагам ти да идеш там и повече да не си търсиш белята.
— Но ти къде отиваш?
— Навън, за да донеса още вода от кладенеца. После смятам да се изкъпя. — Погледна я изпитателно. — Някакви възражения?
Раелин беше свела поглед към разпорения край на ризата, която все още носеше.