— Надали ще се смутя прекалено много от гледката.
— Може и да се смутиш, ако продължаваш да ме зяпаш така — предупреди я Джеф. — Все още се смятам за отскоро женен мъж.
Раелин отвърна с неуверен глас:
— Няма да гледам, ако те карам да се чувстваш неудобно.
Джеф изсумтя.
— Неудобно не е точната дума, скъпа. Възбуден би била по на място.
— Дори и когато си ми сърдит?
— Надали някога ще съм ти толкова сърдит, че да не обърна внимание на близостта ти, мадам. Достатъчно е само да махнеш с пръст, и веднага реагирам.
— Ще изсуша косата си и ще те чакам в постелята — тихо отвърна тя, тъй като не виждаше какво друго й остава.
— Вече не се страхуваш от мен?
Тя кършеше ръце, без да може да срещне погледа му.
— Още не съм сигурна.
— О!
Разочарованието в гласа му я накара леко да се усмихне, но той вече се бе обърнал.
Седнала върху постелята, Раелин разреса възлите от косата си, първо, с пръсти, а после с гребена на Джеф. Превързаната й ръка доста й пречеше. Въпреки това напредваше доста добре, поне докато не погледна случайно към мъжа си. В този миг напълно забрави за косата си. Застанал почти напълно с гръб към нея, силуетът на Джеф се очертаваше срещу светлината на огъня. Едното му коляно бе вдигнато почти до кръста и той пазеше равновесие на един крак. Тъкмо събуваше и втория крачол на панталоните си. Раелин никога не бе го виждала точно от този ъгъл и сега почувства как бузите й пламват заради дързостта й да го оглежда тайничко. Но просто не можеше да откъсне очите си от гледката — пламъците на огъня ярко очертаваха всичко най-мъжко в него.
Щом събу панталоните си, Джеф ги преметна през стола, близо до камината, и рязко се обърна към нея, както майка го е родила. Очите й отскочиха смутено встрани, но той явно не й обърна внимание, а започна да рови за нещо в дисагите. Този път от тях измъкна не друго, а бръснач и малко сребърно огледало.
— Имаш огледало?! — извика Раелин, изненадана и зарадвана. Някой ден, каза си тя, непременно трябва да разгледа какво по точно има в тези негови дисаги. Вероятно би направила интересни открития.
— Някои хора тръгват из горите по-добре екипирани от теб, скъпа — внимателно я подкачи Джеф. — Може да ти дам за малко огледалото, но едва след като се избръсна. Такива грижи ми създаде, че досега не съм имал време дори и да помисля за бръснене.
— Добре, ще почакам. — Окуражена от небрежния тон на разговора им, тя се осмели да попита: — Може ли да попитам какво ще облечеш за през нощта?
Най-сетне забелязал многозначителния й поглед, Джеф й отвърна с пламнали очи:
— Както обикновено, мадам — нищо друго освен кожата си.
— Може би тази нощ би трябвало да си обуеш панталоните.
— Защото те е страх какво може да сторя, ако съм гол?
— Защото ме е страх какво може да сториш, точка.
Джеф заядливо изсумтя.
— Като държиш толкова, завържи ризата ми между краката си, мадам. По-надежден целомъдрен пояс от това надали ще намериш на това място. А аз определено нямам намерение да спя с панталоните, само и само да ти угодя.
— Джефри! — извика тя и понечи да се обърне сърдито.
Джеф раздразнено вдигна ръка.
— По дяволите, Раелин, няма да те изнасиля, ако това въобще е възможно между съпруг и съпруга. А сега си среши косата и лягай да спиш. Няма да те закачам, освен ако сама не ме поканиш.
Вбесен от нелепото поведение на съпругата си, Джеф отново се съсредоточи върху къпането и бръсненето. Ленените кърпи, които беше дал на Раелин, бяха вече изсъхнали, прострени близо до огнището. Когато се изкъпа, той се изсуши с тях и пристъпи към Раелин, като все още здравата се търкаше с едната кърпа.
— Сигурен ли си, че Червения Пийт няма да се върне? — попита Раелин и неспокойно погледна към вратата.
— Той държи на думата си — увери я Джеф, докато търкаше гърба си. — Съвсем сами сме.
Когато Раелин го погледна, очите й отново отскочиха смутено, но тя успя да запечата в съзнанието си как изглежда той на светлината на огъня. Капчиците по тялото му искряха като малки диаманти върху лъщящата му кожа.
— Къде прекара миналата нощ? — попита Джеф, докато изгасяше лампата.
Раелин доста притеснено си призна:
— На едно дърво. Но преди да ме гълчиш за глупостта, искам да знаеш, че нямам намерение да го правя отново. Никога през живота си не съм прекарвала по-ужасна нощ.
— Какво те накара да се покатериш на дървото? Змия ли?
— Как позна?
Широките му рамене небрежно се повдигнаха.
— Просто отгатнах. По тия места гъмжи от змии. А още не е станало достатъчно студено, че да се скрият за зимния си сън.