Джеф веднага разтърси жена си и я събуди:
— Бързо, Раелин! Облечи се! Вън има някой!
Изтръгната от дълбок сън, Раелин припряно се измъкна от одеялото, а Джеф скочи към стола, където бе оставил дрехите й. Подхвърли й ги и бързо нахлузи панталоните си. Тъкмо протягаше ръка към пистолетите, когато някой отвори вратата с ритник и Раелин изплашено извика. Дъсчената врата отскочи от стената и Олни Хайд, накуцвайки, влезе в стаята, насочил зловещо голям пистолет към двамата. Лявата му ръка беше окачена в импровизирана превръзка през врата, а единият крачол на кожените му панталони висеше разпран отстрани.
— Остави пистолетите, дявол те взел, или ще пръсна мозъка на тая кучка! — излая негодникът, насочил дулото на пистолета си към Раелин. Самата тя стоеше като окаменяла върху постелята, притиснала одеялото под брадичката си. Едва бе успяла да смъкне ризата на мъжа си и да облече своята долна риза, когато вратата се бе отворила.
— Оставям ги — рече Джеф и много внимателно остави своите оръжия върху масата пред него. — А сега махни пистолета от жена ми.
— Не преди да оставиш и пушката си като истинско добро момче — нареди Олни, а гласът му издаваше, че изпитва болка. Изчака, докато Джеф изпълни и тази заръка, после посочи с брадичка към фенера, окачен на стената. — Сега слушай внимателно, че да не ми се налага да повтарям. Искам да запалиш лампата, да ви виждам хубаво и двамата. Като го сториш, се отдалечи от масата. И да знаеш, ако бях на твое място, щях много да внимавам какви ги върша, че да не си изпрося белята!
Олни внимателно наблюдаваше противника си, докато той изпълни нарежданията му. После докуцука до грубо издяланата дървена маса, мушна двата пистолета в колана си, намести своя в сгъвката на ранената си ръка и бавно се отпусна до огнището, където вдигна пушката и я окачи на куките на каменния комин.
— Засега там ще й е добре, стига само с някоя глупост да не ме накарате да ви направя на решето.
Жълтите зъби на Олни проблеснаха в болезнена гримаса, когато той отново хвана пистолета си и го подпря на раненото си рамо. Вдигна замъглените си очи към Джеф и изсъска болезнено:
— Проклетата ти кобила ме остърга в едно дърво, докато търчеше из гората. Събори ме от гърба си, все едно съм ненужен багаж, и направо изпаднах в безсъзнание. Опърничаво животно! Като се свестих, вече беше духнала нанякъде. И по-добре за нея, щото бях готов да я накълцам на парчета. Разпори ми крака от ханша до коляното, а ей я и ръката ми, виси безполезна като на господин Фридрих. Само дето ти веднага ще ми я наместиш, господин Бърмингам!
— Аз? — изсмя се Джеф. — Но аз не мога да намествам измъкнати стави! Трябва да потърсиш доктор Кларънс, за да ти я намести както трябва.
— Не мога да го търся и да търпя повече. Ако не ми я наместиш веднага, кълна се, с един изстрел ще скалпирам жена ти.
Заплахата явно бе предостатъчна, за да убеди Джеф.
— Ще се постарая, Олни, но трябва да те предупредя, че нямам никакъв опит с такива работи.
— Тогава гледай да се постараеш повечко, щото животът на жена ти ще зависи от това. Разбра ли?
— Но нали ти казах…
— Виж какво, аз ти казах, господин Бърмингам! — изкрещя Олни. — Ако не я наместиш както трябва още от първия път, скоро ще погребваш жена си!
— Добре — тревожно се съгласи Джеф. — Просто ще трябва да я наместя много внимателно.
Олни си пое дълбоко дъх, сякаш облекчен, че е преодолял едно препятствие, но само след миг се сгърчи от болка при едно невнимателно движение от негова страна. С болезнена гримаса простена:
— Трябва ми нещо да удавя болката. Тук намира ли се друго освен вода?
— Не съм проверявал.
— Ами провери тогава!
Викът на Олни стресна Раелин и тя погледна с нарастващо безпокойство към съпруга си, преди да каже:
— Ще видя какво мога да намеря, Олни, само трябва да ми позволиш първо да се облека.
Мъжът се изсмя през болката, но кимна в знак на съгласие и с насмешка се загледа как Раелин се гърчи, за да се облече, придърпала одеялото над главата си.
— Няма к’во да се криеш толкоз, госпожо. Бас ловя, че съм виждал повече голи женски от който и да е друг.
Раелин се опита да не обръща внимание на грубите му думи. Когато навлече роклята си, тя се измъкна изпод одеялото и внимателно стиснала разкопчания гръб на роклята си, се изправи.
— Мъжът ми ще трябва да ми помогне да я закопчея — рече тя. — Ще му позволиш ли?
— Май ще се наложи, като знам, че моята ръка за нищо не става — подигравателно подметна Олни и нагло я огледа. Но в очите му не личеше истинска заплаха. Болеше го прекалено много, за да си мисли за която и да е жена, още по-малко пък за някоя, която Фридрих си е харесал. Едно бе да си доставя човек удоволствие, но съвсем друго — да си търси белята.