Отвратена от грубия оглед, Раелин се опита да запази самообладание и да не показва чувствата си, когато се обърна с гръб към Джеф. Не посмя да проговори, докато пръстите му закопчаваха роклята й. Явно мъжът й не трепереше колкото нея, защото доста бързо се справи със задачата.
Най-сетне подобаващо облечена, Раелин тръгна да търси уиски или нещо достатъчно силно, което да облекчи болките на този грубиян. В неугледно шкафче в спалнята откри едно шише, от което побърза да налее в голяма пръстена халба. Олни моментално я изпи до дъно и я подаде за още. Когато обаче се приближи Джеф, негодникът размаха пистолета си към него.
— Чакай малко, нека първо спре да ме боли — рече той и изпи още една голяма глътка. — Нямам намерение да заквича от болка пред жена ти, както стори господин Фридрих. Щото може да й хрумне пак да коментира злорадо, както тогава, а туй може и да ме ядоса и да се окаже, че бързо-бързо си овдовял. А тогава може вече да не искаш да ми наместиш ръката.
Джеф доста се тревожеше дали въобще този подлец е способен да контролира чувствата си.
— Обещавам много да внимавам, Олни. Повярвай ми. Но в замяна искам ти да обещаеш, че няма да застреляш жена ми, ако нещо ми се ядосаш.
— Много джентълменско от твоя страна, господин Бърмингам, ама ще ти кажа едно нещо. Господин Фридрих си е харесал женичката ти толкоз много, че е готов да плати цяла торба пари на тоя, който му я доведе. Та макар този път да не мога да я отведа с мен, не се съмнявай, че съвсем скоро ще дойда за нея.
— Затова ли уби Нел? — предизвика го Джеф и чу как Раелин ахна изненадано. — Довел си я в плантацията ми, за да може, като я убиеш, да ме скараш с жена ми, нали? Само не разбирам защо си взел кобилата така припряно и дори не си си направил труда да я оседлаеш.
— Копеле мръсно! Само недей да обвиняваш мен за убийството на Нел! — диво изръмжа Олни. — Да, наистина доведох оная пикла при теб, за да ти създаде малко неприятности и да си получа хилядата долара, дето Густав ги обеща на Купър Фрай. Ама не знаех, че си бил способен да убиеш хлапачката. Тя ме остави да я чакам в конюшнята заедно с бебето й, докато отиде в спалнята ти да говори с теб. Да те предупреди, че ако не признаеш детето й за свое, ще покаже на всичките ти гости колко си приличате с онова копеленце. Ама вироглавата ти кобила едва не ме стъпка до смърт, когато се опитах да вляза в бокса й. Такива къчове започна да хвърля, че трябваше да се скрия в съседния бокс заедно с бебето на Нел. Когато твоите хора я изведоха от конюшнята, най-сетне работата се поуспокои и сметнах, че мога в безопасност да дочакам Нел. И точно тогава те видях как я довлече, запушил с една ръка устата й и извил ръката й зад гърба. Добре, че успях да се покатеря през преградата и да скоча в съседния бокс, щото ти я завлече точно там, дето бях оставил копеленцето й.
— Да, разбира се, и после си ме видял и как я убивам — подигравателно вметна Джеф.
— Естествено, че те видях — продължи Олни с презрително изсумтяване. — Надничах през една пролука, мислех, че ще изнасилиш оная кучка, ама точно тогава те видях как я намушка в стомаха. — Раелин изскимтя и притисна треперещата си ръка към устата си. Олни се обърна, за да я погледне, устните му се разтегнаха насмешливо и след това отново се обърна към Джеф. — Не помня какво сторих, сигурно съм ахнал или нещо такова, щото ти веднага изскочи от бокса и хукна след мен. Ей, братче, не съм виждал някой да бяга толкоз бързо! Дългите ти крака явно вършат работа. Ама и аз си плюх на петите не на шега, щото виждах, че и мене ще наръгаш също като горката Нел. Тъкмо тогава забелязах и кобилата ти зад оградата. Да я яхна ми се стори единственият шанс да отърва кожата. Едва успях да се покатеря на гърба й и ти вече ме беше докопал, опитваше се да ме събориш. Аз обаче здравата сритах кобилата, и тя направо излетя напред. Прескочи оградата, сякаш крила й бяха поникнали. Помислих си, ей богу, извадих късмет с това добиче. Както препускаше, надявах се да стигна в Чарлстън достатъчно бързо, че да кажа на господин Фридрих за убийството. Той щеше направо да подскочи от радост. Ама тъпата кобила ме хвърли от гърба си и ей ме на, докъде ме докара.
Джеф не можеше да повярва на ушите си.
— Стига, Олни! Планирал си всичко това само и само да ме натопиш за това противно престъпление и да грабнеш наградата от Густав, но казвам ти, няма да стане! Пратих Илайджа да проследи убиеца и той е казал на Червения Пийт, че преследва именно теб.