— Знам — раздразнено изръмжа Олни. — Илайджа ме следеше по петите до снощи. Вече бях съвсем изнемощял, а все не можех да се откача от тая лепка. Писна ми да ме гони, затова го причаках в храсталака и ако не се лъжа, го прострелях в крака, та най-сетне се отървах от него.
— Изглежда, много лесно се отърваваш от всеки, който ти пречи — язвително отбеляза Джеф. — Повярвай ми, това, че си ранил Илайджа, ще е поредното престъпление, за което ще ти потърсят отговорност. Веднъж само да те хване шериф Таунсенд и…
— Ако въобще някога ме хване, ще му разкажа една доста интересна историйка как ти видя сметката на Нел — изсъска Олни. Нямаше как да не те познае човек. Беше се издокарал за бала си като надут пуяк, целият в черно. Знам колко си падате вие, градските контета, по черното, но през онази нощ само ти носеше черен костюм. Видях те, като надникнах през прозореца ти, скоро след като двамата с Нел стигнахме в плантацията.
— Чакай малко — прекъсна го Джеф, доста объркан. — Нещо не разбирам. Когато си ме видял в конюшнята, съм бил облечен в черно?
— Аха.
— А когато излязох и открих Нел в бокса на Ариадна, беше около един през нощта. Тогава бях с бяла риза и кафяви панталони.
— Не, когато я намушка, беше около единайсет и половина.
Джеф се намръщи.
— Невъзможно! С толкова много рани Нел не би могла да преживее повече от няколко минути, камо ли час и половина.
— Какви ги дрънкаш? Видях те как я наръга само веднъж!
— А тя беше намушкана три пъти.
— Отде да те знам к’во си вършил после? Сигурно по-късно си се върнал и си я довършил. Знам само туй, дето го видях с очите си към единайсет и половина.
— И тогава ясно си видял лицето ми? — При увереното кимване на Олни Джеф го изгледа недоверчиво, присвил очи. Кажи ми, имаше ли запалени фенери в конюшнята? Обикновено там е тъмно. А когато аз отидох там, със сигурност не светеше фенер. Взех този от верандата, когато чух Нел да пищи.
— Не беше трудно да те позная. Не ми трябваше кой знае колко светлина.
Джеф повдигна вежда, явно изпълнен от съмнения.
— Значи е било тъмно и не си могъл да видиш лицето ми в мрака. Така че ми кажи, как позна, че съм аз?
— Ти си достатъчно висок. Никой няма да те сбърка с друг.
— Помниш шериф Таунсенд, нали? И Фаръл Ивс? Ами брат ми? Виждал ли си ги?
— Знаеш, че съм ги виждал, беше в оная нощ, когато всички вие нападнахте склада на господин Фридрих. Тогава ви видях всички, до един. Само че този път не беше някой от тях. Тоя, дето го видях да влачи Нел, беше висок и по-строен. А повечето ти приятели тежат поне един път и половина повече от теб. Пък и убиецът имаше черна коса. Съвсем ясно я видях на светлината на луната.
— И си сигурен, че не е била кафява или кестенява или нещо подобно, което през нощта ще изглежда черно?
— Мога да се закълна, че беше черна, точно както твоята изглежда сега.
— Точно по времето, когато твърдиш, че се е случило всичко това, аз танцувах с жена си, Олни. Имам и свидетели, които да го докажат.
Раелин прехапа устни. Не искаше да поправя мъжа си пред този разбойник. Но много добре помнеше, че точно около единадесет часа Джеф бе отишъл до тоалетната. Ясно си спомняше как именно тогава бе погледнала часовника, чудейки се дали ще има време да изтича до спалнята, преди той да се върне. Ако Фаръл не я бе поканил на танц, може би щеше да отиде. И може би щеше да открие Джеф заедно с Нел в тяхната спалня!
Джеф се приближи много внимателно към по-младия мъж.
— Време е да се заемем с рамото ти, Олни. Уискито трябва вече да е подействало. — Олни кимна и Джеф внимателно изпъна ръката му към себе си, докато дланта му опря в рамото му. Лицето на Олни пребледня от болката при това движение, но той стискаше зъби и не отронваше нито звук. Дотук добре, помисли си Джеф и мислено въздъхна. После започна бавно да върти в кръг ръката му. Дори и това едва забележимо движение накара Олни да потръпне от болка, но той нито за миг не изпусна пистолета и го държеше насочен право към гърдите на Джеф.
— Сега леко ще ти дръпна ръката — предупреди го Джеф. — Да се надяваме, че ставата ще влезе в ямката си.
— Ами ако не влезе? — попита пресипнало Олни, а очите му се бяха насълзили от болка.
— Ще я въртим, докато влезе.
Раелин пристъпи напред и попи потта, оросила челото на ранения младеж. Предложи му още една глътка от силната напитка, но той поклати глава.
— Да свършваме по-бързо — подкани той Джеф.
Стиснал здраво рамото и китката му, Джеф бавно и равномерно издърпа ръката му. Олни простена и стиснал зъби, тихо изруга, но в следващия миг почувства как ставата се намести и болката почти веднага намаля.