— Май се получи — обади се Джеф, самият той почувствал голямо облекчение.
Олни дишаше задъхано, сякаш току-що бе спечелил тежко състезание.
— Да, вече не боли толкова.
— Въпреки това е добре да превържа ръката ти към гърдите, докато ставата се излекува — посъветва го Джеф.
— Хубаво. Не искам да ми се налага отново да изтърпя цялото мъчение — Олни погледна Раелин, която още стоеше наблизо. — Искам нещо за ядене. Не съм хапвал, откак яхнах оная проклета кобила.
— Има малко еленово месо и палачинки от снощи — отвърна Раелин.
— Давай, всичко става!
— Как ще ядеш и едновременно ще държиш пистолета насочен към мъжа ми? — осмели се да попита Раелин.
— Смятам да го пратя да седне като добро момче в другия ъгъл, докато спокойно си напълня тумбалака. Имаш ли други идиотски въпроси, маце? — презрително попита той, а на лицето му играеше самодоволна усмивка. После ненадейно изрева: Веднага ми донеси да ям!
Ядосана, че й крещи, Раелин нацупено мина покрай него и започна да трупа троснато палачинки и еленово месо в една чиния. Изкушаваше се да посипе отгоре и цяла купчина сол или лютив пипер, напук на този грубиян, но не смееше, да не би да го предизвика и той да започне да стреля с трите пистолета.
Когато Джеф превърза ръката на Олни и я закрепи неподвижно пред гърдите му, трябваше да иде в далечния ъгъл и там да чака, докато Олни се навечеря. Последният, колкото и да бе гладен, не изпускаше нито за миг Джеф от мушката си. А Джеф не се и съмняваше, че ако стори нещо необмислено, Олни не би се поколебал да използва оръжията си. В случай че бъде убит или ранен, Раелин щеше да остане съвсем сама на милостта на този човек.
Със звучно оригване Олни стана, потупа пълния си корем и изпитателно погледна Джеф.
— Така, а сега ще взема оня, твоя жребец, затуй иди и ми го оседлай. И внимавай в картинката — през цялото време ще държа на мушка жена ти. Разбра ли?
Джеф отвърна с кратко кимване.
— Напълно.
— Тогава се залавяй за работа, момче. Нямам намерение цяла сутрин да се мотая с вас. — Олни се изкикоти на наглата си шегичка и грубо смуши Раелин с пистолета. — Внимавай да не хукнеш към мъжа си, маце. Хич не ми се ще да ти пръсна мозъка. Само помни, че ще съм точно зад гърба ти. Схващаш ли?
— Да — отвърна Раелин сърдито.
Той развеселено се разсмя.
— Пак се държиш вироглаво, както и в склада на господин Фридрих, ама мен тая работа хич не ме трогва, момиченце. За разлика от германеца, мен не ме блазни мисълта да си поиграя с теб. Харесвам по-закръглените женски.
— Естествено — надменно отбеляза Раелин.
Негодникът присви очи.
— Какво искаш да кажеш?
— Че вкусът ти е като на шопар.
Джеф махна с ръка, за да даде знак на жена си да мълчи, но Олни вече беше се вбесил. С ужасен рев той вдигна ръката си, за да я удари с дръжката на пистолета. Джеф се хвърли напред, за да предотврати удара, но Олни бързо се извърна към него и заплашително прицели пистолета си.
— Неее! — изпищя Раелин, сграбчвайки лакътя на Олни. Не го убивай! Моля те! Обещавам, ще съм добра!
Олни дръпна ръката си, за да се освободи от нея, после подозрително огледа Джеф. Намусеното му изражение караше Раелин да трепери от страх, защото, тя не се и съмняваше, този негодник бе напълно способен да застреля съпруга й като едното нищо. За миг Олни срещна умолителния й поглед и отстъпи. Свали пистолета от противника си и рече:
— Добре, маце, тоя път спаси кожата на мъжа си, но кълна се, само още един път да си ми изсъскала, и ще ти се наложи да копаеш гроба му. Разбрано?
Раелин закима.
Олни се изхили подигравателно на Джеф.
— Тая те харесва доста повече от господин Фридрих, ясно е като бял ден. Но пък трябва да призная, че господин Фридрих не е сред най-големите красавци. — Олни махна с пистолета. Хайде, размърдай се и излез навън като добро момче, пък може и да ви оставя живи и двамата.
Джеф взе фенера и поведе малката процесия навън, към навеса, където бе завързал конете. Без нито за миг да забравя, че Олни държи пистолета си насочен към Раелин, той съвсем послушно оседла Маджестик. Дори помогна на по-младия мъж да се качи на седлото и застана до жена си, докато гледаха как негодникът се отдалечава. Изпълнен с облекчение, Джеф дори обгърна с ръка раменете на Раелин, но тя тутакси се отдръпна от него и изтича обратно в хижата. Загледан след нея, Джеф повдигна вежди и измърмори на Ариадна:
— Не знам коя от вас двете е по непредсказуема. Колкото и да си вироглава, все пак смятам, че дамата държи първенството. Да видим дали няма да ме опровергаеш, когато се наложи да носиш и двама ни, и то без седло, по целия път до дома.