Когато Джеф най-сетне пристъпи през прага, видя, че жена му вече е заела отбранителни позиции. Стоеше в далечния ъгъл на стаята, от другата страна на масата, и го наблюдаваше внимателно. Нямаше нужда да я пита какво я тревожи.
— Е? — Намираха се точно там, откъдето бяха започнали, преди да се настанят заедно в постелята. — Значи наистина повярва на Олни, че аз съм убил Нел?
— Все още имам въпроси, които чакат отговор — без заобикалки рече тя.
— Като например?
— Като например къде отиде, след като се измъкна около единадесет и нещо в нощта на бала. Каза, че отиваш до тоалетната. Само там ли ходи? Ако е така, то, изглежда, ти е отнело доста дълго време.
Джеф бавно и звучно издиша. Бе забравил точно тази случка, но явно жена му я помнеше добре.
— Съжалявам. Бях забравил за това.
— Забравил си умишлено? — предизвика го тя. — Ако нямаш нищо общо с убийството на Нел, то тогава какво те забави толкова?
— Това, мадам, че след като се изпиках, спрях да поговоря с някои от приятелите ми, които си чакаха реда. Това обяснение кара ли те да вярваш повече в честността ми? — той изсумтя презрително, после язвително попита: — И сега какво, ще идеш да разпитваш приятелите ми дали наистина са ме видели да се облекчавам, че да отпаднат обвиненията ти?
— Не ставай вулгарен! — тросна му се тя.
— Мадам, не можеш да си представиш колко вулгарен ми идва да стана точно в този момент. Нима нито за миг не ти е минавало през ума, че Олни може да лъже, за да спаси собствената си кожа, или пък да се стреми да ни скара, за да може да прибере наградата на Густав? Толкова малко ли ме уважаваш, че си готова да повярваш по-скоро на един негодник, отколкото на мен?
— Всичко, което знам, е че те видях да стоиш над Нел с…
Джеф вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Спести ми поредното си повторение, скъпа моя. — Тонът му беше крайно язвителен. — Знам много добре какво видя. И аз бях там, нали помниш? Но само защото чух писъка на Нел. Съгласна ли си да сравниш разказа на Олни с действителните факти? Нел бе намушкана три пъти, а той каза, че е видял да я намушкват само веднъж.
Раелин сви рамене.
— Може би просто не е видял достатъчно добре през пролуката на бокса, за да реши колко пъти е била пронизана.
— Ах, но мадам, ако е така, то как, по дяволите, може Олни да е толкова сигурен, че ме е познал? Сам той каза, че в конюшнята е било тъмно. Била ли си някога в обор, където не е запалена никаква светлина?
Раелин нямаше нужда да рови дълго из паметта си.
— Не.
— Е, тогава може би ще е добре някой път да идеш и да видиш какво е около единайсет през нощта, когато няма светлина. Дори и да има ярка луна, можеш да различиш само неясни очертания и с огромни усилия да познаеш кой цвят е по-светъл и кой — по-тъмен. Но доколкото си спомням, през онази нощ имаше облаци, така че е малко вероятно Олни да е разполагал дори със светлината на луната.
— Олни каза, че те е видял около единайсет — заяви тя, като се мъчеше да преглътне напиращите сълзи. — А точно тогава ти излезе от къщата!
— Нел не може да е била намушкана толкова рано — отсече Джеф. — Ако е била, то кървенето е щяло да я убие до половин час или още по-скоро. Чух я да пищи към един сутринта и точно тогава излязох, за да открия, че тя умира в бокса на Ариадна. Когато отидох при нея, беше на косъм от смъртта. Помоли ме да изтегля ножа от гърдите й и да я прегърна, все едно изпитвам някакви топли чувства към нея. Сторих го, мадам, и затова кръвта й напои ризата ми. И точно затова бях обвинен, че съм убиец, и то точно от човека, който най-много трябва да ми вярва.
— Ние почти не се познаваме — упорито заяви Раелин, докато кършеше ръце.
Джеф се изсмя.
— Може би е така в твоите очи, но не и в моите. От мига, в който се венчахме, те възприемах като моята друга половина, моята съпруга, моята най-близка душа, кръв от кръвта ми, сърце от сърцето ми, но очевидно ти не изпитваш същото към мен. Дори и в сънищата си ме виждаш като подъл престъпник. Затова смятам, че ще е най-добре наистина да идеш в Чарлстън.
Раелин рязко вдигна глава и се втренчи в него изумена.
— Значи смяташ да се разделим?
— Само времето ще покаже какво ще стане, мадам, но раздялата определено е наложителна. Дори и само ако означава, че ти ще живееш в Чарлстън, а аз — в Оукли. За теб ще е по-добре първо да те заведа у дома за ден два, докато се посъвземеш и отпочинеш. През това време ще уредя заминаването ти за града. Сигурен съм, че ако си умела моделиерка, Фаръл Ивс ще се радва да работиш при него в магазина му. Освен това ти предлагам да наемеш стая в къщата на Елизабет, или ако предпочиташ, в къщата на госпожа Брустър. И за двете жени допълнителният доход ще е добре дошъл. Естествено аз ще плащам квартирата ти, докато се почувстваш в състояние напълно да се отделиш от мен. Трябва да ти кажа още отсега, че много държа да бъда баща на нашето дете. Но ако решиш, че не желаеш това, ще се откажа от бащинските си права над него, без да ти причинявам излишни неприятности. Няма да тормозя с присъствието си теб или нашето дете.