— Значи… ще ме пуснеш… да замина! Просто така? — Раелин се мъчеше да преглътне буцата, заседнала в гърлото й. Извърна лице и примигна, за да надмогне внезапно появилите се сълзи в очите и. След малко успя да възвърне поне част от самообладанието си. Може би наистина беше по-добре да се отдели от него. Изглежда, нещастието ги преследваше навсякъде, когато бяха заедно.
Джеф замислено въздъхна.
— Не мога да понеса в собствената ми къща да се гледа на мен като на убиец, и то от тази, която трябва най-много да ми вярва. Бъди спокойна, няма да те отпратя, без да се погрижа за удобството ти. Може да вземеш със себе си Тизи, за да се грижи за нуждите ти и, разбира се, можеш да задържиш всичко, което съм ти давал, след като се оженихме. Щом уредя квартирата ти и поговоря с Фаръл да те наеме, Тадеус ще те откара. Оттам нататък повече няма да те обременявам с присъствието си.
15
Фаръл се облегна назад в креслото си и замислено огледа димящия връх на сутрешната си пура — позволяваше си това удоволствие само сутрин, преди да се впусне във водовъртежа на дамската мода и капризните женски вкусове. Когато най-сетне вдигна поглед, прикова очи в ранния си посетител, който седеше на страничната облегалка на коженото канапе в скъпо обзаведения апартамент на моделиера.
— Джефри, казвам ти, на хората сто на сто ще им се види странно, че ти живееш в Оукли, а жена ти — тук, в Чарлстън, заедно с Елизабет. А и че работи за мен през деня.
Джеф сви рамене.
— Не мога да се занимавам с това, какво ще си помислят хората, Фаръл. Повече ме интересува какво става в главата на Раелин. Трябва да й дам свобода и време, за да реши сама какво ще е отношението й към мен. А да я оставя да ме напусне, беше най-добрият начин да го сторя. Знаеш по-добре от всеки друг, че почти не се познавахме, преди да се оженим. И въпреки че самият аз съм на мнение, че двамата идеално си подхождаме, не мога да натрапя мнението си и на жена си. Тя трябва сама да реши това.
Моделиерът поклати глава съвсем озадачен.
— По дяволите, Джефри, какво се е случило между вас? Всеки пък, когато съм ви срещал, Раелин се е държала така, сякаш е направо луда по теб.
Джеф погледна приятеля си право в очите.
— Когато Раелин дойде в конюшнята и ме откри при тялото на Нел с оръжието на убийството в ръка, този шок се оказа прекалено силен за нея. Трябва й време, за да превъзмогне травмата. Това я тормози дори и в сънищата й. Мога само да се надявам, че като й давам тази свобода, тя ще ме опознае повече като човек и приятел, отколкото като съпруг, и в крайна сметка ще разбере, че не съм способен на подобна жестокост.
— И как смяташ да стане това, когато ще живееш на мили далеч от нея? Ако още не си го разбрал, приятел, Оукли хич не е толкова близо — отбеляза иронично Фаръл. Не искаше да бъде груб, просто бе практичен. — Ами ако Фридрих реши отново да си поиграе на Атила Хунът? Кой ще я защити?
— Помислил съм за всичко и поговорих с няколко души, на които мога да имам доверие. Те ще я наблюдават отдалеч. Безопасността й, естествено, е най-важното нещо. Макар че Илайджа в момента е със счупен крак, той се съгласи да стои на пост до прозореца в една от стаите на горните етажи на онзи пансион, разположен точно срещу къщата на Елизабет. Госпожа Мърфи вече се съгласи да ми даде стаята под наем. Ако възникнат неприятности, Илайджа ще изпрати да ме повикат.
— Чакай малко, ти не си ли мислил колко време е необходимо, за да стигнат при теб чак в Оукли? Че докато някой от хората ти успее да дойде на кон при теб, жена ти може да бъде отвлечена, насилена и какво ли още не! А знам, че никога няма да си го простиш, ако Раелин пострада заради глупостта ти.
— Всъщност няма да съм чак толкова далеч. Освен ако не ме повикат за нещо спешно в Оукли, смятам да живея в къщата, която наех тук, в града. Близо до склада ми е. Само че не смятам да казвам на Раелин, да не си помисли, че я шпионирам.
Фаръл се наведе напред и изтръска пепелта от пурата в стъкления пепелник на масичката между тях.
— Струва ми се, че прекалено много се стараеш, след като ще я оставяш да се радва на свободата си. Нали знаеш, тя може да реши напълно да те изхвърли от живота си.