— Ако нямаш нищо против, бих могъл да повикам няколко души от работниците ми в дъскорезницата, за да пазят Раелин тук. Тя няма да ги познае. Нито пък Фридрих. И двамата ще си помислят, че просто си наел още няколко помощници.
— Да, тук определено ни трябва още малко работна ръка — провлечено отвърна Фаръл. — Но не очаквам да ми пратиш някой, който наистина да може да вдява иглата.
Джеф се изкикоти.
— Ами всъщност, ако чак толкова ти трябват шивачи, мога да повикам няколко опитни моряци от корабната ми компания те са свикнали да шият платната.
— Великолепно! — измърмори Ивс с преувеличен ентусиазъм. — Ако богаташите из Чарлстън започнат да се обличат с корабни платна, бъдещето ми ще е осигурено.
— С най-голяма радост бих ви дал работа, госпожо Бърмингам — увери Фаръл Ивс младата красавица няколко дни по-късно. Прислужницата й кротко седеше във фоайето, откъдето ясно виждаше господарката си, седнала пред бюрото на моделиера. Бяха решили, че и Тизи трябва да е там, за да се спази благоприличието и да не развържат злите езици из града. А това беше крайно наложително, тъй като Фаръл бе ерген, а хората обичаха да преувеличават всичко, което се случва около него. От хорските приказки човек би могъл да заключи, че половината от родените през последните години деца са от него, което значеше, че той не би имал време да се занимава с друго освен с правенето на деца.
Фаръл направи жест към бюрото си, където бе разстлал скиците на Раелин. Джеф ги бе донесъл по-рано, за да има време моделиерът да ги огледа по-внимателно. И колкото повече ги гледаше Фаръл, толкова повече се убеждаваше, че пред него има нещо изключително.
— Рисунките ви са чудно одухотворени, госпожо Бърмингам. Като ги гледам, не се и съмнявам, че сте много надарена моделиерка. — Сега, когато им предстоеше да работят заедно, бяха решили да се обръщат официално един към друг. Повече нямаше да използват малките си имена, а и фамилното име щеше да подсеща Фаръл, че тази очарователна дама всъщност е съпруга на най-добрия му приятел. Може би, ако тя бе свободна, той не би пропуснал удоволствието да я поухажва, но това беше изключено при настоящото положение, Фаръл не би рискувал да загуби така глупаво приятеля си от младежките години. — Имате ли възможност да започнете веднага?
— Веднага? — Раелин беше направо слисана. — Искате да кажете днес?
— Да, разбира се. Доколкото разбрах, смятате да наемете стая при Елизабет, та ако не сте планирала нещо друго, можем още днес да ви уредим и тук. Приемливо ли е така?
Раелин се облегна на стола си като замаяна. Когато Джеф поиска скиците й, съвсем ясно й каза, че Фаръл трябва сам да прецени дали Раелин става за моделиерка. Предупреди я, че ако Фаръл не я одобри, най-вероятно ще й предложи друга работа в шивашкото ателие. Една от възможностите беше да помага на Елизабет в поддържането на счетоводството. Подобна перспектива не й се нравеше особено, но все пак Раелин се бе приготвила за най-лошото. Затова и сега бе толкова изненадана, че моделиерът незабавно я наема.
— Ами да, добре, господин Ивс. Искам да кажа, нищо не ми пречи да започна още днес. Всъщност няма значение кога ще започна. Нямам какво друго да правя. — Гласът й секна и тя бързо се извърна. Не искаше да избухне в сълзи пред този човек. Рано сутринта Джеф я беше натоварил на каретата и с каменно изражение бе гледал как тя се отдалечава. От това Раелин се почувства също както и след смъртта на родителите си, сякаш сърцето й внезапно е приковано с тежки вериги.
— Какво има? — попита Фаръл. Очакваше тя да се зарадва, че е одобрил рисунките й. А сега му се струваше, че дамата е готова да се разплаче. — Изглеждате ми притеснена от нещо. Мисълта, че ще работите при мен ли ви тревожи?
— Не, разбира се, господин Ивс. Много се радвам, че ме одобрихте. — Раелин кършеше ръце и се чудеше дали може да бъде напълно откровена относно причините да дойде на работа при него. — Притеснена съм не от предстоящата работа тук напротив, много се радвам — но това, което ме натъжава, е че ще бъда разделена от нещата, към които силно се привързах. Сигурно ви се струва странно, че търся работа при вас. Никак не ми е приятно, че се разделям със съпруга си, но когато непрестанно ме измъчват спомени за това, как го видях над тялото на Нел с кървавия нож в ръка, просто ми е много трудно да подредя мислите си и да си изясня… Не мога да повярвам, че Джеф е виновен в това убийство, но въпреки това все се чудя… Ами ако е?
Фаръл с облекчение видя, че тя е готова да говори с открита загриженост за отношенията със съпруга си. Това му даде надежда, че с времето нещата между двамата ще се изгладят и двамата отново ще се съберат.